Общинският съветник от Камено Тодор Цвятков: “Безсъвестен палач на пътя и режисьор на лъжесвидетелска престъпна драма”?! (снимки)
Помните ли случаят с блъснатата в Камено жена за който Днес България писа на втори януари? Заинтригувани от случилото се по описаното в полицейската сводка, решихме да проучим по-задълбочено, какво точно е станало през онзи кошмарен за едно семейство ден. Историята до която се добра наш екип, е повече от интересна, но същевременно брутална, плашеща и гнусна.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
В мрачното януарско утро на 2 януари, докато повечето хора все още се радваха на празничните си емоции, община Камено бе разтърсена от инцидент, който може да стане достойна основа за криминален роман или мрачен хорър сценарий. Главният герой? Общинският съветник и бивш заместник-кмет Тодор Цвятков – човекът, който успя да покаже какво означава да си „стълб на обществото“, но стълб, който явно се клати от алкохолни изпарения и склонност към лъжесвидетелство.
Инцидентът: Паднала ли, блъсната ли? – Истината някъде под гумите
Часът е 9 сутринта, мястото – пешеходна пътека на улица „Георги Димитров“ в Камено. Общинската служителка Марианс Коева върви към работа, когато върху нея връхлита превозното средство, управлявано от Тодор Цвятков. Жената пада тежко, удря главата си и губи съзнание. Но вместо обичайните действия – повикване на полиция и бърза помощ – Тодор и двама негови съграждани решават да импровизират, като в сцена от евтина криминална драма. Това, което се случва след това, е низ от действия, които будят въпроси за етика, морал и спазване на закона.
Първа стъпка към хаоса: „Сложете я в колата, вкарайте я на работното и място, но през задния вход!“
След като жената идва в съзнание, видимо дезориентирана, поисква от Тодор да я откарат на работа. Той моментално нарежда тя да бъде натоварена в колата му. Вместо да я заведе до болница или поне да извика помощ, Цвятков проявява изключителна находчивост – отвежда я в общината, където Мариана работи, и прави опит да я въведе през задния вход, сякаш да я „скрие“ от света. Е, какво да се прави – „невидимостта“ явно е част от стратегията.
Когато колеги на Мариана я виждат и започват да задават въпроси, Цвятков измисля сценарий:
„Открих я паднала, помогнах ѝ да дойде на работа, защото тя искаше така“.
И за по-голяма достоверност вкарва в играта Георги Куцара, който играе ролята на лъжесвидетел с репликите на опитен статист. Това поведение подсказва намерение за укриване на инцидента. Ако целта му беше наистина да помогне, той би потърсил медицинска помощ незабавно. Защо задният вход? Вероятно, за да минимизира риска някой да разбере за инцидента и да уведоми властите. А, ако никой не види, просто е щял да зареже жената в това състояние да се оправя сама.
Съглашението с Куцаров показва предварително обмислено укриване на истината. В този момент Цвятков вече е в нарушение на закона, включително за лъжесвидетелство и укриване на информация от властите. При това направено с умисъл, в предварителен сговор за прикриване на улики от местопрестъпление. Още един член от НПК е сгазен!
Хората не се и съмняват в думите на Цвятков, но искат да звъннат на 112. Това е непредвидено и недопустимо в сценария. Тодор скача ужилен и предлага своите услуги, да откарат Мариана заедно с Георги Куцара до УМБАЛ-Бургас.
Съвместимост с НПК: Нарушение след нарушение
Нека видим правните аспекти на това поведение до момента:
- Чл. 343, ал. 1, б. „а“ от НК – причиняване на телесна повреда вследствие на ПТП.
- Чл. 354а, ал. 2 – осуетяване на медицинско разследване, чрез укриване на реалния механизъм на инцидента.
- Чл. 294, ал. 1 – подпомагане за укриване на престъпление, с помощта на Георги Куцаров.
- Чл. 231 от НПК – неуведомяване на компетентните органи за извършено ПТП.
- Чл. 313 от НК – лъжесвидетелство пред медицински лица, което пряко застрашава живота на пострадалата.
Сумата на тези нарушения подсказва системен опит за прикриване на истината, който може да доведе до тежки правни последствия.
Вероятността Цвятков да е бил пиян е висока. По-нататъшните му действия показват съзнателно избягване на контакт с полицията, вероятно за да не бъде тестван.Защо не спира? Несъобразена скорост или липса на внимание? Възможно е той дори да не е видял жената, което води до въпрос за годността му да управлява автомобил.
Както се казва: „Който лъже и мами, си стяга сам примката около врата.“
Героичната игра на „Спасителя“
Цвятков не само укрива факта, че е блъснал жената, но и уверява лекари и близки, че я е „спасил“. Дали от чувство за вина, дали от страх, или може би от алкохолно замъгляване на съзнанието – това остава отворен въпрос. Добре е органите на реда да прегледат видеокамерите от онова време за да видят, кой управлява колата до УБАЛ-Бургас за да светне червената лампичка, че вероятно Тодор е бил още под въздействие на алкохол.
Пренебрежението към медицинските екипи за съмнителните обстоятелства е тревожно. Всяка травма, особено черепно-мозъчна, изисква ясно установяване на причината. Действията на Цвятков представляват осуетяване на правосъдието (чл. 294 от НК) и застрашаване на живота на пострадалата.
Лекарите, за съжаление, третират пострадалата като паднала сама, което би могло да доведе до сериозни усложнения за нейното лечение. В крайна сметка, става явно, че целта на Тодор е да отърве собствената си кожа, за сметка на Мариана Коева. Постъпка на истински „мъжкар“ с чувство за гражданска съвест и чест. Евалла общинарю!
Тежестта на съвестта или липсата ѝ
През целия ден Цвятков е покрай Мариана и е станал толкова услужлив, че близките се питат, дали няма нещо гнило в тази прекомерна всеотдаденост. Истината започва да излиза наяве едва вечерта, когато синът на Мариана – Стоян, разбира реалните обстоятелства. Някой неиздържал на напрежението проговаря. Стоян звъни на Тодор за обяснение, а той вместо да постъпи, като отговорен човек пита:
„Майка ти помни ли нещо“? Тодор още се надява, че лъжливата му версия е хванала темел и той ще стъпи, като удавник на него.
Това е ключов момент, който разкрива цинизма на Цвятков и липсата на разкаяние. Арогантното поведение на Тодор показва липса на морална отговорност. Отказът му да признае вината си доброволно утежнява случая и буди въпроса, какви други престъпления може да е готов да извърши, за да се защити.
Синът веднага вика полиция и разказва, каква е истината за тежкото състояние на Мариана -(тежка черепно мозъчна травма, фрактури на десен крайник, гръб и множество охлузни рани и натъртвания). Полицаите реагират мигновенно, а след като Тодор Цвятков е притиснат, той си „признава“, но на следващия ден, в духа на „класическата подлост“, се отмята от показанията си.
Криминална поука: „На лъжата краката са къси и въпреки, че е „по-бърза“ от истината, винаги лъсва позорно“
Тодор Цвятков демонстрира новаторски подход към това, как да нарушиш всякакви морални, законови и човешки принципи, без да се замислиш за последствията. А последствията, ако има справедливост, трябва да включват тежки наказания, защото не може човек, който нарушава закона с такава лекота, да кове обществени закони.
Цвятков не само проваля доверието в институцията, която представлява, но и демонстрира, как личните интереси могат да надделеят над моралната и правна отговорност.
Докато следствието разследва, а прокуратурата реши какво да предприеме, можем само да кажем:
„Господи, пази ни от такива общински съветници, защото от враговете си можем да се пазим сами.“
От Днес България ще продължаваме да следим случая с огромен интерес и да информираме обществото за развоя му, като призоваваме Полиция и Прокуратура да изземат записи от камери които има на място на престъплението. Даваме право на отговор на общинския съветник Тодор Цвятков да изложи своята версия пред наш журналист и да отговори на някои въпроси.
