Общинският съвет на Камено – арена на идеи, прогрес и… Кузманови бедствия по страшни от библейските (видео)
Община Камено, гордо представена от кмета Жельо Варадунски и председателя на Общинския съвет Радослав Балтаджиев, заслужава аплодисменти за социалната си политика и стратегическите усилия за развитие на региона. С безплатни спортни клубове, социални програми и културни инициативи, тази община се издига като еталон за подражание. Туризмът е друг важен стълб в амбициозната визия на кмета Жельо Варадунски и неговия екип, които целеустремено превръщат археологически богатства като Русокастровската крепост в атракции за посетители от цял свят.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Но дори в такъв примерен социален рай се намира един дървен философ, който вижда апокалипсис дори в изгревите. Господин Иван Кузманов – човекът, за когото няма нито прав път, нито добър музей, нито неподправена истина. Сесия след сесия, той се превръща в главния герой превръщаш общинските заседания в истински цирк, изправяйки се срещу „мафиотския“ кмет и неговите „престъпни“ съветници.
Радослав Балтаджиев – капитан на кораб в бурно море
Ако трябва да създадем метафора за Радослав Балтаджиев, той би бил капитан на кораб, разпъван от урагани, но все пак държащ курса към по-добро бъдеще за Камено. Неговото спокойствие пред лицето на гневните монолози на Кузманов е почти свръхчовешко. Вместо да отвърне със същото на безкрайните обвинения и псевдоразкрития, Балтаджиев често с тъга споделя:
"Може би, освен свидетелство за съдимост, трябва да изискваме и психиатрични удостоверения от бъдещите съветници."
И как да не се замисли човек за подобна идея, когато част от заседанията протичат под формата на едноличен спектакъл, в който Иван Кузманов сякаш опитва да надмине Шекспировите трагедии.
Иван Кузманов –заклетият враг на общината
Иван Кузманов е като онзи съсед, който гледа как боядисваш оградата си, за да те обвини, че си използвал грешния цвят. За него няма нито правилен път, нито добре похарчени средства. Всеки проект е или прекалено скъп, или подозрително евтин. Всеки ремонт е или излишен, или некадърно изпълнен.
А когато няма достатъчно реални доводи, той прибягва до „методи“, които включват рулетки, снимки на неизмазани фасади и риторика, достойна за комедия. Според Кузманов музеят в Русокастро „трябваше да бъде място за запои“, но когато това не се случи, той показа външната стена и обяви, че „хиляди левове са пропилени“. Какво значение има, че вътре ще се съхранява културно богатство, когато от задната страна на стената не е мазилката на мечтите му?
Драмата на заседанията – „Война и мир“ в Камено
Заседанията на Общинския съвет понякога приличат на гладиаторски битки, в които Иван Кузманов се изправя срещу всички, въоръжен с подозрения, клевети и исторически кадастрални карти от преди половин век. Често съветниците, изнервени от безкрайните му риторики, напускат залата, за да запалят цигара и да запазят здравия си разум.
А когато дойде ред за конкретни обяснения пред съдебни институции, Кузманов майсторски изплита мрежа от „не съм казал“, „не помня“ и „ако съм казал, вероятно е вярно“.
Мляко за нервите и мечти за бъдещето
Въпреки тази „бурна“ атмосфера, Общинският съвет продължава да работи за благото на Камено. Но за да издържат на ударите на Кузманов, може би е добра идея да започнат да раздават кисело мляко за нервите по време на сесиите.
Докато Варадунски, Балтаджиев и екипът му строят бъдеще с туризъм, бизнес и иновации, Кузманов продължава да вършее с метафоричната си рулетка и да търси несъществуващи проблеми. Една е истината: криво дърво се оправя, но Бай Иван – не.