Остана ли ни още вяра или само по празниците се сещаме за Бога
В навечерието на Възкресение Христово в цялата страна кипи подготовка за идния празник. Какво е за нас Великден ? Празнична трапеза, почивни дни и банкети или вяра, смирение и възкресение.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
В събота срещу неделя вечерта, когато посрещаме Възкресението на Иисус Христос , хиляди вярващи от цялата страна се събират пред църкви и храмове за да си вземат частичка от благодатния огън, която да закарат в домовете си.
Масово се питаме един друг „Ще ходиш ли да обикаляш църквата на Великден?“, но всъщност малцина знаят и разбират символиката на този ритуал.
Точно в полунощ започва църковната служба, която описва как духът на Христос слиза в ада , чупи оковите с които сатаната е вързал човеците, и повежда праведниците в рая , като отваря отново райските двери за хората...Точно това е и символиката на шествието, което обикаля църквата в наши дни.
От най-малките до най-големите , всички с трепет очакват да удари полунощ и да се поздравят с думите „ Христос Воскресе“ и „Воистина Воскресе“. Подготвени с чашки, кофички и всякакви приспособления за да запазят и занесат благодатния огън до дома си, а всъщност повечето нямат кандило което да запалят и икона на която да се помолят.
Във въздуха се разнася усещането за вяра и благодат, но за кратко. Светлината озарила душите ни за жалост много бързо угасва. Приключи ли празника , приключва и вярата ни. Рязко забравяме ,че божия храм трябва да се посещава и през останалите дни на година. Забравяме , че смирението и вярата трябва да бъдат неизменна част от нашите души , а не само да сме фалшиво вярващи за по празниците.
