Отвратителен скандал! Мобилна инсталация, обездвижена от държавата: Как една дестилерия чака 10 години за правото си на финансиране, министърът на земеделието уведомен (документи)
Ако някой някога реши да напише наръчник по институционален саботаж в стил „Как да удавим един бизнес в бюрократично блато“, Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) със сигурност ще получи цяла глава. Или може би – цял роман. Защото историята на „Инвестстрой“ ЕООД и нейната мобилна дестилерия в село Гълъбец е всичко друго, но не и скучна. Тя е фарс. Ироничен, тъжен и безкрайно показателен за състоянието на администрацията у нас.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Да започнем от началото. През далечната 2015 г., дружеството подава заявление за безвъзмездно финансиране по европейската Програма за развитие на селските райони. Звучи като успех в зародиш. Но не! Системата има други планове. Вместо финансиране, фирмата получава отказ, понеже – готви се – мобилната им инсталация не била „мобилна“. Макар че… тя реално е мобилна. По спора се произнесе съдът. И пти това, не веднъж, а три пъти, постановява: отказът е незаконен. Но Фонд „Земеделие“ явно е развил алергия към съдебни решения.
Правото да чакаш 10 години
Съдебно решение от 2019 г. казва: осигурете финансиране. Решение от 2025 г. – отново: осигурете финансиране. И какво прави ДФЗ? Отговаря пет години по-късно с нов отказ, този път на база това, че преди ЧЕТИРИ години фирмата имала задължения към НАП. Естествено, по това време никой не ги е попитал дали имат намерение да ги разсрочат. И когато по закон не може да се иска документ, ако не е изрично поискан – Фондът решава, че може.
Ако не друго, поне изобретателността им в измислянето на претексти е достойна за аплодисменти.
Бизнес под обсада
Цветелина Ватовска – управител на „Инвестстрой“, не просто е направила инвестиция, а е създала нещо рядко: дестилерия с капацитет за изваряване на лавандула, лайка, маточина, тамян… да, дори и тамян! Това не е измислено предприятие за „пелети от динени семки“, каквито, по думите на самата Ватовска, ДФЗ е финансирал с удоволствие и без угризения.
Истинският, функциониращ бизнес в реална селска зона е оставен да гние, защото чиновникът Х е решил да не прочете съдебното решение, а чиновникът Y е решил да пие кафе вместо да разпише договор. А какво като съдът го казва? Три пъти? Законът? Дреболии. Важното е да не се разваля рахата в сградата на Фонда.
Рекордни абсурди
Нека си спомним, че до съвсем скоро България беше световен лидер в производството на лавандулово масло. Днес? Масови фалити, изкупни цени под себестойност и френски търговци, които диктуват цените като в евтина колониална драма. Но ДФЗ – незасегнат. Те не работят с реалността. Те работят със „служебни проверки от 2021“, които спомагат за откази през 2024, на база проекти от 2015.
Междувременно, дестилерията в Гълъбец е на ръба на фалит, десетки фермери не знаят къде да преработят културите си, а държавата – или поне онези, които трябва да я представляват – продължава да си играе на мълчанка.
Журналистическо разследване: Време е за отговори
По случая вече работи и разследващият журналист Янчо Николов от „Днес България“, който подаде официално уведомление до министъра на земеделието и храните Георги Тахов. Според него, случаят с „Инвестстрой“ е само върхът на айсберга. Има опасения, че десетки други бенефициенти са преминали през същото институционално блато.
В тази връзка, към г-н Тахов са отправени следните въпроси, чиито отговори очакваме публично и в кратки срокове:
- Има ли Министерството стратегия за развитие на етерично-масления бранш?
- Какви конкретни мерки са предприети или се планират за стабилизиране на сектора?
- Как ще се предотвратят масовите фалити на дестилерии и ще се защитят производителите?
- Има ли активни програми за подкрепа на МСП в бранша?
- Колко други производители са пострадали от подобно забавяне и как ще се гарантира, че то няма да се повтори?
Поглед към бъдещето (ако изобщо има такова)
Какво става, когато чиновниците не четат съдебни решения? Когато фонд, натоварен със съдбите на цели сектори, се държи като клиентелистка каса с бюрократична прическа? Получаваме икономическа пустиня с остатъци от лавандулови полета и отчаяни производители.
България не просто губи пари от ЕС. Тя губи доверие. Тя губи икономически двигатели. Тя губи идентичност. А докато дестилериите затварят и фермерите мълчаливо изкореняват посевите си, Фонд „Земеделие“ остава все така… мобилно неактивен.
Очакваме министър Георги Тахов да се произнесе публично по случая с „Инвестстрой“ ЕООД в рамките на няколко дни. Всичко друго ще бъде поредното доказателство, че държавата не само е глуха, но и сляпа – когато гражданите ѝ не се казват „правилните хора“.
Да не забравяме – този казус не е просто сигнал. Това е диагноза. Ако дестилерията в Гълъбец падне, с нея няма да угасне просто един бизнес. Ще угасне поредната искра от индустриалната и земеделска идентичност на България.
А когато последният производител затвори, нека Фонд „Земеделие“ си финансира още един проект за пелети от динени семки. Поне ще мирише на нещо екзотично.
