Отровната сянка на ДС: Как призраци от миналото продължават да тровят бъдещето на България

От няколко дни гражданите на град Средец са в смут, след като разбраха, че техният новоизбран кмет е бил сътрудник на бившата Държавна сигурност (ДС). Тази новина предизвика вълна от недоволство и тревога, тъй като напомня за жестоките времена на тоталитарния режим, когато ДС играеше ключова роля в репресивния апарат на България. За мнозина темата може да изглежда далечна и неактуална, но за жертвите на този период и техните наследници раните от репресиите все още са болезнено реални. Въпросът, който днес разтърсва обществото, е: доколко е възможно човек, сътрудничил доброволно на ДС, да се е променил и да носи нужните морални качества за висок обществен пост?
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Където в държавна институция има „призрак“ на ДС -има скандали, доноси, клевети, самоуправство и корупция


Държавна сигурност – Репресивният апарат на комунистическата власт
Държавна сигурност беше институция, основана с цел да защитава комунистическата партия и строя, без оглед на средствата. Нейните сътрудници, под формата на агенти, доносници и съдържатели на явочни квартири, бяха подбирани сред фанатично преданите на режима граждани и членовете на Българската комунистическа партия (БКП). През годините ДС се превърна в структура, която упражняваше контрол над всички аспекти на обществено-политическия живот, като поддържаше мрежа от близо 9983 явочни квартири, където се извършваха срещи и разменяха информации между агенти.
Ето, какво гласи определението за съдържател на явочна квартира, направено от министъра на МВР през 1956 година.
"Съдържател на явочна квартира е проверен и надежден сътрудник, който се е съгласил доброволно да предостави своята квартира на органите на ДС за срещи с агентурата и провеждане на други агентурни мероприятия. Тази категория сътрудници се вербува между членове на БКП, актива на ДНСМ и по изключение честни безпартийни. Явочните квартири трябва да отговарят на изискванията на конспирацията и да осигуряват запазването в пълна тайна провежданите срещи. Съдържателят на явочна квартира и живущите с него лица не трябва да знаят агентурата по лица, фамилии и други белези."
В строго секретна от особена важност заповед №І-30 от 30 май 1989 г. на министъра на вътрешните работи за „Придобиването и използването на секретни сътрудници и доверени лица“ за тази категория секретен сътрудник е записано изискването:
„Съдържател на явочна квартира е секретен сътрудник на органите на ДС, който доброволно им е предоставил намиращите се на негово разположение жилищни и други помещения за срещи с агенти и резиденти."
След падането на режима на 10 ноември 1989 г., мрежата на ДС не беше просто премахната – тя се вплете в новите политически и икономически структури на страната. Макар някои досиета да бяха унищожени, а други сътрудници да бяха разобличени, ефективна лустрация или обществена санкция спрямо тях не бе извършена. Това доведе до ситуации, в които бивши сътрудници на ДС продължават да влияят върху политическите процеси, а други изградиха значими бизнес империи, възползвайки се от знанието и контактите, придобити по времето на комунизма.
Съдържателят на явочна квартира: Ролята и въздействието на тайната агентура
Сътрудникът, известен като „съдържател на явочна квартира“, е бил отговорен за предоставянето на своето жилище или друго помещение за тайни срещи между оперативните работници и агентите на ДС. Според секретни инструкции от 1950 година, явочните квартири трябвало да гарантират конспиративност и запазване на тайната на срещите. Всяка явочна квартира представлява безопасно убежище за служители и агенти на ДС, където те обсъждат доноси, нови вербовки и развитието на тайни операции срещу „неблагонадеждни“ граждани.
Според архивите на ДС от 1986 г., близо 9983 души са били съдържатели на такива квартири. Доброволният характер на тази роля подчертава предаността на сътрудниците към репресивния апарат и техния стремеж да защитават властта с цената на предателството на близки, приятели и съседи. Днес обществото трябва да си зададе въпроса: може ли човек с такова минало да носи отговорност към своите съграждани?
Последствията от липсата на лустрация
Мнозина вярват, че липсата на лустрация в България е ключов фактор за бавния преход към истинска демокрация и прозрачност. След промените от 1989 г., структурите на ДС не бяха напълно разрушени, а вместо това се адаптираха, запазвайки контрола върху обществения живот и същевременно укривайки участието си в новия политически и икономически ред. По този начин ДС и нейните агенти изиграха решаваща роля в създаването на т. нар. „комунален капитализъм“, който засегна социалната и икономическа среда в България и създаде мрежа от зависимости, корупция и безнаказаност.
Моралната дилема и нуждата от преосмисляне на миналото
Към днешна дата фигури, свързани с ДС, продължават да заемат високи административни и политически позиции, както и да участват в бизнес среди. Мнозина от тях все още са свързани с мрежата на бившите сътрудници, която остава активна под различни форми и оказва влияние върху обществото. Наличието на такива хора на управленски позиции поражда морална дилема и подкопава доверието на гражданите към институциите. В тази връзка, предложението на Радостин Василев от партия МЕЧ за лустрация е навременно и отговорно, като същевременно представлява стъпка към реформиране на обществото и изграждане на бъдеще, освободено от бремето на миналото.
Изборът на кмет със съмнително минало в ДС не е изолиран случай, а е част от дълбоко вкоренените проблеми на България, свързани с наследството на тоталитаризма и липсата на прозрачност и справедливост в обществения живот. Докато на власт продължават да са хора, участвали в мрежите на ДС, демокрацията в страната ще продължи да бъде уязвима и изложена на корупция и репресии. Лустрацията е дългоочаквана стъпка, която ще позволи на страната да направи реален преход към демократичност и отговорност.
Необходима е реформа, която да отразява истината за миналото и да предостави ясна граница между старите структури на контрол и съвременното управление, основано на почтеност и прозрачност.