От Бейрут до Бургас: Решението на общината за Гъбката е правилно! Дрънкането на празни приказки и шишета в социалните мрежи се оказаха „булшит“

В красивия Бургас, между мола и Морската градина, някога имаше „Гъбка“ – не архитектурен шедьовър, а незаконно бараче, паркирано удобно върху държавна земя – при това културен паметник. Но Рауф Саббах – временно самонастанен ливански бизнес-визионер – беше решил, че тази територия всъщност е негова лична концесия от съдбата.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Настанил се като бухал в чуждо гнездо, Саббах не плащаше наеми, спореше с общината препъвайки отдаването на култовото заведениена друг наемател.

След като законът най-сетне свали покрива на „Гъбката“ и изпрати Рауф обратно на улицата, където не се плащат нито наеми, нито такси (точно както той обича), отнякъде изскочи… вайбър пост. В него, нашият самопровъзгласен борец за справедливост, обясняваше, че „спечелил делото“. Какво дело, как го е спечелил, и дали изобщо някой му е връчил решение – подробности! Кой ще се занимава с такива неща, когато истината може да се „шерне“ и без доказателства?

Заедно със своя верен оръженосец и душеприказчик Стефан Петров, по-известен в градските хроники като Чефо Шишето – вероятно защото мисленето му има същия капацитет като бутилка от евтина ракия – Рауф обикаляше града, викайки:
„Мафията събори моето заведение!“
Разбира се, не уточни коя мафия има навика да премахва незаконни постройки без пари, но както и да е.

Тези двама тръбачи на постистината обвиниха Община Бургас в „организирана престъпна група“, защото… си върши работата. Защото е премахнала незаконен строеж върху държавна земя. Защото не е пожелала да остави Саббах да върти бизнес без нито лев към хазната.

Е, общината си свърши работата. Саббах излетя от Гъбката, тя се превърна в купчина старо желязо, а на нейно място изникна нова, по-красива и модерна. Този път обаче ще отиде в ръцете на съвестен данъкоплатец.

В главата на Рауф, явно България се управлява със същите методи като някои части на Близкия изток – с „връзки“, пушек и гюрлутия до небесата. Само че тук, уви, не сме в Бейрут. В Бургас има регистър на собствеността. Има кадастър. Има институции. И, което е най-болезнено за нашите герои – има и реалност, която не може да бъде пренаписана с вайбър статуси и статуси във Facebook.

След като всичко излезе наяве – че съдът не е отменил заповедта, че обектът си остава незаконен, че институциите са категорични и единни – нашите инфлуенсъри на фалшиви слухове, какво направиха? Извинение към служителите, които публично наричаха „престъпници“? Разкаяние за клеветите и лъжите? Не, разбира се. Те просто преминаха към следващата фаза: мълчание и уж невинни физиономии.

Може би сега Рауф ще потърси подкрепа от някоя международна организация за защита на „бездомните незаконни строители“. Или ще пише петиция до Хизбула. Или ще се надява, че Чефо ще направи нов лайв в TikTok, в който ще „разобличи истината“, докато разлива съдържанието на поредната бутилка.

Рауф Саббах не загуби само една незаконна постройка. Той загуби последната си илюзия, че България е място, където всеки може да си прави каквото иска, ако само вика достатъчно силно в интернет. А ние, гражданите на този град, печелим – защото институциите ни показаха, че не само имат здрав гръбнак, но и че фалшивите герои нямат шанс, когато истината говори.

Сега остава само едно: да видим дали ще се извинят или ще се направят на ударени. Но едно е сигурно – след тази история, вече никой няма да бърка Бейрут с Бургас.