От болничното легло: Последният зов на Бай Георги към министър Демерджиев (видео)

Има истории, които отказват да приключат. Не защото институциите не могат да ги решат, а защото не искат. Истории, които години наред висят над обществото като ръждясал меч, готов всеки момент да се стовари върху човешката съдба. Такъв е и случаят на Бай Георги, известен на хиляди българи като Бай Рибан.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Днес животновъдът е в болница. Видимо изтощен. Подложен на тежко лечение. Човек, който през последните години водеше битка не само за животните си, но и за собственото си достойнство. Битка срещу решения, които той смяташе за несправедливи и необосновани. Битка срещу държавната машина.

Мнозина помнят драматичния конфликт около стадото му. Тогава Бай Георги отказа да приеме разпорежданията за унищожаване на животните, убеден, че те са здрави. Получи широка обществена подкрепа. Хиляди хора застанаха зад него с убеждението, че е жертва на административен произвол.

Сред посетителите му тогава беше и Иван Христанов. Преди да заеме министерски пост той лично се срещна с животновъда и видя ситуацията на място. По-късно обаче позициите се разминаха. Бай Георги многократно отправяше покани за открит разговор, настоявайки да получи отговор на въпроса кога и защо оценката за случая се е променила. Такъв разговор така и не се състоя.

Днес обаче спорът за животните изглежда дребен на фона на човешката трагедия.

Докато лежи в болнична стая и води собствената си битка за здраве, Бай Георги твърди, че е подложен на нов натиск. По негови думи се намират хора, които му звънят, отправят заплахи, искат пари и упражняват психологически тормоз. Ако тези твърдения са верни, това не е просто морално падение. Това е дъното на обществената деградация.

Защото има нещо особено отвратително в това да преследваш човек, когато е най-слаб. Да търсиш изгода от чуждото страдание. Да се опитваш да пречупиш човек, който вече носи на раменете си достатъчно тежък кръст.

През годините властта се сменяше. Кабинети идваха и си отиваха. Министри се появяваха на екрана и изчезваха от обществената памет. Но казусът „Бай Георги“ остана нерешен. Остана да тежи като въпрос без отговор.

Днес от болничното си легло животновъдът отправя апел към министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев. Надеждата му е проста: държавата най-после да чуе гласа му и да провери сигналите му. Да се намеси там, където според него години наред е имало безразличие.

Ще чуе ли министърът този зов?

Ще намери ли време за човек, който твърди, че е бил оставен сам срещу институции, интереси и заплахи?

Или историята на Бай Георги ще остане още един български случай, в който отговорите се отлагат до момента, в който вече няма кой да задава въпросите?

Това не е само история за един животновъд. Това е тест за държавата. За способността ѝ да защитава гражданите си не когато е удобно, а когато е необходимо.