Ошмулиха поредните пияндета зад волана: Айтоски бег и монтански селяк „изгърмяха“ след проверка с дрегер

Има хора, които стават рано, за да отидат на работа. Има и други, които посрещат изгрева със самочувствието на асфалтови гладиатори, убедени, че законите на физиката са просто досадни писаници в учебниците, които трябва да се използват само в тоалетната. Поредната сутрин донесе две класически изпълнения от репертоара на „шофьорската академия на уличните пийняци“.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Първият джигит, млад михлюзин от монтанското село Долно Линево, решил да демонстрира, че кръвта спокойно може да бъде заменена с ферментирала течност. Малко след шест сутринта, по улица „Трети март“ в Приморско, неговото „Ауди А3“ се плъзгало с такава увереност, че полицаите се възхитили на умението на водача да кара така умело на зиг-заг без да докосне тротоарите в двата края на улицата.

Естествено, виртуозът бил спрян за да се потвърди видното, че е набръскан като руски казак. Дрегерът издайнически изцирикал и заковал на „културните“ 1.42 промила. Младежът учтиво бил помолен да бъде откаран в болница за химически анализ на кръв, но той „великодушно отказал“.

Така сутрешната разходка приключила не с кафе на плажа, а с екскурзия до районното управление. Оказва се, че дори най-умелите лъжци зад волана трудно убеждават полицейските служители, че алкохолът всъщност „ги прави по-концентрирани“. Един мит, който умира всеки път, когато дрегерът проговори.

Само час по-късно щафетата достойно била поета от втория джигит. На улица „Славянска“ в Айтос зад волана на „Дачия Логан“ се появил още един повелител на спиртните изпарения. Петдесетгодишният виртуоз на чашката вероятно е решил, че законът има работно време и още не е започнал смяната си. За негово съжаление се оказало че греши. Полицаите не само че били на работа, ами тъкмо изваждали дрегера.

Пияндето било посрещнато подобаващо и му било оказана голямата чест – първи за деня да надуе бузки. Е, в последствие нещата малко се спиртосали, ама какво да се прави, като машинката изкукуригала на 1.25 промила. Униформените поканили първия си клиент до районното, където му предоставили лукса да опита хладината на полицейския кафез и мекотата на нара.

И двамата джигити получиха най-малко желаната награда в това състезание. Вместо аплодисменти, белезници. Вместо овации, бързо производство. Вместо разкази как са „разцепили пътя“, останаха само полицейските протоколи и един доста скъп житейски урок.

Най-забавното в тази безкрайна комедия е, че почти всеки заловен след това обяснява колко „малко е пил“. Българската чашка явно притежава свръхестествени способности. Според народната митология две ракии се превръщат в половин, три бири стават една, а бутилка вино мистериозно се изпарява в паметта още преди проверката.

Самоувереността на подобни джигити е достойна за учебник по дебилизъм. Те вярват, че могат да надхитрят закона, физиката, реакциите на организма и вероятността да убият напълно невинен човек. Воланът в техните ръце се превръща в рулетка, в която околните участват без да знаят.

Истината е болезнено проста. Пияният шофьор не е „тарикат“. Не е „печен“. Не е „голям играч“. Той е човек, който поставя собственото си лекомислие над живота на всички останали. А когато чашката започне да управлява автомобила вместо мозъка, трагедията вече не е въпрос на възможност, а единствено на време.

За щастие и този път финалът беше с дрегер, полицейски автомобил и арест, а не с линейки, пожарни и черни ленти по оградите. Защото разликата между поредния задържан джигит и поредната трагедия понякога е само един навременен полицейски сигнал със стоп-палка.