Паднат ли визите, Бай Ганьо стяга куфарите за Чикаго: „Чакай ни, Америка!“

Ах, този велик момент – България ще бъде във Visa Waiver програмата! Или поне така си мислим. Сега, вместо да оправим дупките по пътищата, да запушим изтичащия мозъчен поток или да преброим овцете, останали у нас, ще се юрнем дружно да кандидатстваме за американски визи. Защо? Защото сме байганьовци – родени за подвизи, но само извън родината.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

От Черно море до океана – една мечта разстояние

Кой ще спре дивия български субект, когато усети уханието на свободата зад океана? Няма да е първият път, когато бай Ганьо се втурва да облагородява чужди земи. Но този път всичко е сериозно. С кампанията Viza Academy ни подготвят за американската мечта, сякаш нашата собствена мечта е умряла отдавна и забравена в панелката. „Америка! Америка!“, крещим, докато забравяме, че България е оставила децата ни без бъдеще и старците ни без хляб.

Кандидатстването – епична битка с хартии и интервюта

Кампанията ни уверява, че е лесно – само няколко документа, интервю и готово! Е, може да ви попитат какво смятате да правите в САЩ, но кой ли няма подготвен отговор? „На гости на брат ми, дето мие чинии в Лас Вегас.“ Или „на конференция по бизнес стратегии в Айова.“ Никой няма да се сети, че всъщност планът включва „работа на черно“ и обиколка на магазините за евтини дрехи.

Когато визите паднат, ще плъзнем като плевел

Не че не сме се прочули вече по света – българските криминални хроники достигат и най-отдалечените точки. Но представете си какво ще стане, когато и последните пречки отпаднат. Бай Ганьо ще се разпилее из Америка като ромски табор на панаир. Ще разгледаме Статуята на свободата, ще правим барбекю в централния парк и ще учим американците как се прави лютеница. И, разбира се, ще отворим очите на света за това как се прави „бизнес“ – с наглост и простота.

Америка ще види как „кон яде боб“

Какво ли ще стане, когато ромската ни общност също открие необятните възможности на САЩ? Ако сега американците се чудят какво е „Ганьовска култура“, след няколко години ще знаят. Представете си малките градчета, превърнати в пазари за домашна ракия и кебапчета. Ще научим американците как се прави „честен“ търговски обмен, а може и да внесем малко ориенталски чар в кварталите им.

Докато чакаме визите, историята ни остава същата

И докато Румъния вече си уреди безвизовия режим, ние пак сме на последното място – като най-верният и най-изклатен сателит на САЩ. Историята не ни е научила на нищо – освен как да се оплакваме и да избягаме. Петстотин години под османско робство, двеста под гръцко, петдесет под съветско, а сега – доброволно робство в страната на безкрайните магистрали и fast food.

Ганьо си остава Ганьо

Америка ни зове, но ние си оставаме същите – наивни, готови да захвърлим родното, за да гоним химери. Вместо да градим България, ще се разпилеем като бълхи по американските улици. Защото, както винаги, бягството ни се струва по-лесно от битката. Е, чакай ни, Чикаго, Бай Ганьо идва!