Пак сме в издънка! Хеликоптер има – система няма е като да тръгнеш без „уй“ на сватба

Поредното тежко произшествие, този път с пострадало дете от Израел край Ахелой, отвори една тема, която в България упорито се замита под килима. Не защото няма проблем, а защото е по-удобно да се режат ленти пред новопристигнали хеликоптери, отколкото да се признае, че зад тях все още липсва работеща система.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Именно това се опита да каже д-р Благомир Здравков. Не че България няма летателна техника. А че няма достатъчно изградена организация, алгоритми и подготвени екипи, които да вземат най-важното решение в критичните минути: може ли пациентът да бъде транспортиран по въздух, или полетът ще се превърне в допълнителна опасност за живота му.

Повод за острите му думи стана случаят с момче от Израел, получило тежка черепно-мозъчна травма при инцидент с джет край Ахелой. Докато българските медици са преценили, че въздушният транспорт е възможен, израелските специалисти категорично са отказали подобно транспортиране. Причината е медицинска, а не административна.

При тежки черепно-мозъчни травми промените в атмосферното налягане и физиологичните процеси по време на полет могат да доведат до сериозно влошаване на състоянието на пациента. Именно затова подобни решения се вземат от висококвалифицирани специалисти по авиационна медицина и интензивно лечение, а не защото „има свободен хеликоптер“.

Всъщност критиката на д-р Здравков не е насочена към пилотите или екипите, а към начина, по който държавата организира системата HEMS.

Според него България разполага с техника, но все още не разполага с ясни правила кога тя трябва да бъде използвана. И тук започват неудобните въпроси.

По официални данни само през 2025 година над 2000 души са пострадали тежко при катастрофи извън населени места. Колко от тях са били транспортирани с медицински хеликоптер?

Отговорът е почти оглушителен.

Нито една мисия при тежко пътнотранспортно произшествие.

В същото време стандартът по спешна медицина предвижда използването на HEMS при инциденти с множество тежко пострадали. На теория хеликоптерът трябва да излита незабавно. На практика той сякаш чака специално разрешение от съдбата, графика или нечия пресконференция.

Получава се странен парадокс. Имаме хеликоптери, които рядко стигат до най-тежките катастрофи. Имаме стандарти, които стоят красиво написани по документи. Имаме институции, които периодично уверяват обществото, че всичко функционира отлично. И имаме лекари, които продължават да задават неудобните въпроси. Изглежда понякога у нас най-бързо летят не спасителните машини, а административните оправдания.

Когато се появи критика, започва традиционният български ритуал. Вместо някой да попита „къде е проблемът“, започва търсене кой е дръзнал да го посочи. Все едно пожарникарят е виновен, че е видял огъня.

Д-р Благомир Здравков всъщност отправя прост призив: HEMS не е витрина за европейски проекти, а инструмент за спасяване на човешки живот. Самото наличие на хеликоптер не означава, че държавата разполага с работеща система за въздушна спешна помощ.

Защото една истинска система не се измерва по броя на закупените машини, а по броя на спасените хора.

И докато институциите продължават да броят хеликоптерите, лекарите продължават да броят пациентите. За съжаление именно тяхната статистика винаги тежи най-много.