Паркинг апокалипсис за персонала на УМБАЛ -Бургас! Напрежението сред лекари и сестри расте, директорът ръси глупотевини (снимки)

В град Бургас от години се носи една легенда: че някога, в някое друго измерение, около областната болница УМБАЛ-Бургас е имало паркоместа. Хората разказват с носталгия как някога лекари и персонал можело да спрат колите си там, без да се налага да обикалят по два часа из съседните комплекси за да си търсят паркомясто в някой храсталак, а после из наказателните паркинги за да си прибират возилата, вдигнати от паяка, докато те са били в операция или заети да реанимират някой наш близък или роднина.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Паркингите заети от жителите на комплекс „Перла“

Днес на същото място пред болничното заведение стоят две асфалтови площадки — по около трийсетина места всяка — ревниво окупирани от наглите жители на околните кооперации. Говорим за хората от жилищата над „Пицария Зорница“, както и за безобразно нахалната общност от комплекс „Перла“.
Жителите от „Перла“, между другото, разполагат с подземен паркинг. Да, ама било тясно, като влизали в него. Ами разбира се! Защо да се мъчат да влязат в собственото си място, когато могат царствено да кацнат върху паркинга на болницата? И да оставят медиците да обикалят околните улици като туристи в търсене на последната свободна педя асфалт.

Директорът проф. Владимир Гончев – човекът, който може всичко, освен да реши нещо…

Начело на МБАЛ – Бургас стои човек, който се слави с две неща: титлата „професор по социална медицина“ и способността му да не взема решения.
Владко — човекът, който управлява една от най-големите болници в региона, но видимо среща непреодолими трудности при сблъсък с…поставянето на две бариери и раздаването на няколко чипа.

Проблемът се влачи от години. Подписки — бол. Недоволство — ежедневие. А отговорът на професора?

„Ами да идвате по-рано на работа… един час по-рано.“

Разбира се. Гениално.
Защо лекарят и сестрите да спят 4 часа на денонощие, когато може да спят 3? Защо сестрата да закусва вкъщи, когато може да попълни този пропуск с лежерна разходка из квартала, докато търси място между контейнера и тръните?

И най-хубавото: ако някой все пак си намери място, паякът на общината любезно го качва без предупреждение и го препраща към наказателния паркинг с нежността на счетоводител, който ти връчва годишен данък.

Операция, паяк и глоба, като мини банков кредит – свещената болнична троица

Представете си хирург. Влиза в операция. Фокус. Концентрация. Животът на пациент е в ръцете му. Сестрата асистира и трябва да е съсредоточена. НЕ КОЛЯТ ПРАСЕ, а режат човешко същество.

Телефонът вибрира:

„Автомобилът Ви е преместен на наказателен паркинг. Дължимата сума на час е равна на вашия надник.“

Е как да не продължиш операцията в цветущо настроение?
След края — вместо да прегледа следващия пациент — докторът и медицинската сестра тръгват на поклонение до импровизираната „Голгота на четирите гуми“, за да платят откупи за собствените си коли.

Но най-важното е, че в същото време автомобилите на лежащите пациенти стоят паркирани на болничните места като на СПА уикенд. Човек се чуди: ако са толкова тежко болни, как въобще са дошли сами с колата? Ако пък не са — защо я стоварват на болничния паркинг, като куфар за дълъг престой?

Логиката се крие някъде между липсата на воля, емпатия към собствените ти служители и тъмната материя в главата на професор Гончев.

Идеята, която не изисква Нобелова награда, но за един професор си е непостижим връх

Проблемът е решим. Не чудодейно. Не скъпо. Не с ракети, сателити и квантови компютри. Само с две бариери. И с по един чип за работещите.

Толкова.

Но Владимир Гончев предпочита творческия подход. Предлага „алтернативи“.
Например болничният персонал да паркира на платения паркинг, където местата са 19 + 11.
Да, прекрасно. Лекари и сестри ще работят за здравето на гражданите, а половината им заплата ще отива за паркинг, който пак няма да е свободен.

Аплодисменти. Наистина.

Болница без решение, директор без желание, град без грам здрав разум

И така, в град Бургас имаме: болница, в която персоналът си губи времето в търсене на място да спре колата си, жители, които са открили, че чуждите паркинги са по-удобни от собствените, пациенти, които оставят колите си на дълъг престой все едно са ги изпратили на курорт, директор, който управлява огромно здравно заведение, но поставянето на две бариери е като че ли го карат да учи медицина по египетски йероглифи.

Както е казал народът: „Не знаеш ли какво да правиш с някого, направи го директор.“

Нашето скромно предложение към Владимир Гончев:

Господин професоре,

Сложете бариери.
Дайте чипове на персонала.
Организирайте контрол.
Освободете местата от самонастанилите се квартални автомобили.

Не е ядрена физика.
Не е дори основна медицина.
Това е елементарно административно действие, което всеки квартален домоуправител би решил за два часа и една бутилка поморийска гроздова.

Поискайте съдействие от общината. Ще ви го осигурят. Поискайте съдействие от медиите – ще ви чуят.

Иска се малко воля и желание. Необходимо е да вземете въпроса присърце, а не да плещите глупотевини пред болничния персонал. Тези хора трябва да са спокойни. Спасяването на човешки животи изисква концентрация. Срамно е, че един такъв проблем виси в пространството вече години наред. Решете го вие, не го побутвайте под килима за следващия след вас! Така правят отговорните ръководители, визионерите.

В болницата тече подписка и 90% от работещите са се разписали. Не 9, не 18, а 90. Това означава, че има реален проблем внасящ напрежение и недоволство. Тук не е нужен арогантен цинизъм и високомерни подмятания на подигравателни предложения.

От Днес България ще проследим целият случай и ще настояваме въпросът да бъде решен веднъж завинаги.

На професорът, ако му липсва вдъхновение, ето цитат от „древността“, който да го мотивира:

„Пътят към решението започва с една бариера.“
(Старобургаска поговорка)

Даваме право на отговор на професор Владимир Гончев. Каним го в нашето студио за разговор по темата.