Парламента пак я свърши като кучето на нивата: Ограничи изборните секции в Турция, не забрани „изборния туризъм“
С гласуване на второ четене Народното събрание прие промени в Изборния кодекс, с които окончателно се ограничава броят на секциите за гласуване в държави извън Европейския съюз до 20. Изключение ще има само за дипломатическите и консулските представителства. Текстовете бяха внесени от „Възраждане“ и получиха подкрепа от ГЕРБ, „БСП–Обединена левица“ и „Има такъв народ“.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Срещу промените се обявиха „Продължаваме промяната – Демократична България“, „ДПС–Ново начало“ и „Алианс за права и свободи“ (АПС), които ги определиха като грубо посегателство срещу избирателните права на българите зад граница.
Сблъсък за вота в чужбина
Дебатът в пленарната зала започна именно с въпроса за правото на глас на българските граждани извън страната. От ПП–ДБ предупредиха, че ограничението ще засегне стотици хиляди българи, които живеят и работят извън ЕС.
„Това е немотивирано и се прави в резултат на тъмни политически сделки“, заяви Надежда Йорданова.
От управляващото мнозинство защитиха промените с аргумента за финансова и организационна тежест, както и с нуждата от по-строг контрол.
„Няма как българската държава да финансира избори за хора, които не живеят и не плащат данъци в България. Ако държат да гласуват, могат да го направят в консулствата“, каза Драгомир Стойнев от БСП.
Отхвърлени предложения и електронното гласуване
Парламентът отхвърли няколко предложения на ПП–ДБ, сред които:
удостоверяване на електронните заявления за гласуване чрез SMS;
попълване на декларации пред СИК;
поетапно въвеждане на дистанционно електронно гласуване;
увеличаване на броя на секциите извън ЕС до 100.
Темата за електронното гласуване предизвика отделен сблъсък. От ГЕРБ заявиха, че към момента системата не е достатъчно сигурна, а от ПП–ДБ контрираха, че се смесват понятия като електронен подпис и електронна идентификация.
Реакцията на ДПС и АПС
От АПС обявиха, че ще сезират Конституционния съд, тъй като според тях се нарушават конституционно гарантирани права. Това доведе до остри реплики в залата и обвинения в политически зависимости.
Решението засяга пряко и електоралната база на ДПС, която традиционно разчита на сериозна подкрепа от българските граждани в Турция. Именно там досега се откриваха десетки секции, а сега броят им ще бъде сведен до 20 за цялата страна.
Големият въпрос: двойното гражданство и изборният туризъм
Промените в Изборния кодекс не засягат правото на глас на българските граждани с двойно гражданство, включително тези, които живеят в Турция. Ако те се намират на територията на България в изборния ден и отговарят на законовите изисквания, те ще могат да гласуват.
Именно тук възниква и основният риск, за който предупреждават критиците на закона – възобновяване на т.нар. изборен туризъм. При ограничен брой секции в Турция е възможно част от избирателите да бъдат организирано превозвани до България, което в миналото водеше до опашки от автобуси по българо-турската граница и сериозни съмнения за контролиран вот.
Към момента законът не предвижда допълнителни механизми, които да предотвратят подобни практики.
Политически последици
Веднага след гласуването опозицията обяви, че ще се опита да отмени текстовете още в следващия парламент. От ГЕРБ на свой ред защитиха позицията си с аргумента, че са предлагали компромисен вариант с 30 секции, който не е получил достатъчна подкрепа.
Спорът ясно показва, че темата за вота в чужбина остава една от най-чувствителните в българската политика – на границата между конституционни права, партийни интереси и страхове от злоупотреби. Решението дали ограниченията ще донесат повече честност или повече напрежение вероятно ще стане ясно още на следващите избори.
