Пеевски и парадоксът на българската демокрация: Мутренска демонстрация и политически „рекет“ опозориха държавността (снимки)

Силата на модерния васал

Словото, което Делян Пеевски произнесе на последните протести в София, може спокойно да бъде записано в историята като едно от най-позорните публични унижения на българската демокрация и институции. Кой би предположил, че в държава от Европейския съюз през 21-ви век ще станем свидетели на арогантна демонстрация на сила и заплахи срещу парламента, президента и дори самата идея за демокрация?

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Днес Пеевски, Данчо Ментата и компания погребаха демокрацията

Но нека бъдем честни – Пеевски не е проблемът сам по себе си. Той е симптомът на система, която напомня за старите дни, когато властта беше в ръцете на онези, които се разхождаха с бухалки и дълги черни кожени якета. Този път обаче вместо бухалки, те размахват юмруци от трибуни срещу Народното събрание и си позволяват да изричат заплахи със самоувереността на хора, които нямат от кого да се страхуват.

ДПС и неговата „пъстроетническа” армия

Чудили ли сте се някога какво е усещането да гледаш „добре дресирана” тълпа, докарана с автобуси от всички краища на страната, които едва ли сами биха се сетили да излязат и „защитават“ демокрацията? Пеевски нарече тези хора „пъстроетнически деца”, която ще го следват във всяка негова стъпка. Един вид „баща на нацията“, който може да мобилизира армия срещу всички, които дръзнат да му се опълчат.

Заплахи, които минават безнаказано

Заплахите на Пеевски към политическите опоненти и държавните институции сякаш звучаха като част от сюжет за лоша криминална драма. Той директно обяви, че ако не получи онова, което иска, ще „вкара тълпата“ в парламента. Някаква реакция от полицията? Няма такава. Прокуратурата? Глухо мълчание. Отговорност? Каква отговорност, щом всички играят с белязани карти и нагласяват правилата в полза на силния на деня.

За каква демокрация говорим?

Да си зададем един въпрос – каква е демокрацията, в която заплахи за насилие се хвърлят като шеги, а институциите наблюдават пасивно? Вече не говорим за публичен дебат или политически опоненти. Говорим за директни заплахи, облечени в „шеговит“ тон, с които Пеевски и компания показват, че могат и ще надделеят над всеки, който се опълчи на тях. Както самият той каза на политическите си врагове – „ще ги прегръща и слага в скута си“. Ала в България, разбира се, „прегръдката“ и „слагам в скута си“ има много интерпретации.

Авторитарен парадокс в „демократична” България

Гледайки тази грозна демонстрация на сила, си припомняме за режима на Тодор Живков – времето, когато една глава решаваше всичко, а всички останали бяха инструменти в ръцете на режима. Днес, 35 години след края на този режим, ние сме изправени пред същия модел на мракобесие, този път облечен в костюма на псевдодемокрацията. И какво правим, докато гледаме, как властта минава в ръцете на съвременния „бащица“? Планираме миграция – мечтата на всеки млад българин, който иска нещо по-различно от тази грозна политическа реалност.

Има ли изход?

Ситуацията е излязла извън контрол. Политическата реалност у нас, както би казал народът, „проби дъното“. И докато „мазната физиономия на Данчо Ментата“ ни гледа с онази самодоволна усмивка, си казваме: може би наистина сме пробили дъното и сме се озовали в Ада, който сам си сътворихме с 35 години лежерен дибилизъм. И единственото, което остава, е най-накрая да намерим кураж да скочим разбивайки на парчета този омагьосан кръг на мълчание, страх и апатия, който служи като храна на политическите хищници.

Автор: Янчо Николов