Пийняк се „вчеса“ прилично и седна зад волана, подариха му ол-инклузив в полицейски арест

На 1 януари, в ранните часове на деня, по бул. „Ал. Г. Коджакафалията“ в Бургас, нашият нов „супергерой“ се появи на сцена. Прилично „вчесан“ с концентрация от 1,59 промила алкохол в кръвта, той реши, че е идеалният момент да демонстрира уменията си зад волана на своя лъскав автомобил“Пежо 4007″. Явно, в неговия свят, алкохолът не е просто напитка, а еликсир на смелостта.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Служителите от Четвърто Районно управление, явно неразбрали, че имат работа с истински авантюрист, решиха да спрат бургаския „змей“, за да проверят какво се случва. И вместо да наградят смелия водач с медал за храброст, те му предложиха да даде кръв и урина за химичен анализ. Но нашият пияндур, явно вдъхновен от принципа „по-добре да не се знае“, отказа с грация. Кой би искал да бъде затруднен с излишни тестове, когато приключението е на прага?

След бързото задържане за срок до 24 часа, на шофьора му беше отнета привилегията да управлява своя „супер автомобил“. Но не се притеснявайте, уважаеми читатели! Той е само временно извън играта, а „суперсила“ като неговата не може да бъде спряна за дълго. Кой знае, може би след отпускането на мерките, той ще се завърне с нови пиянски идеи и още по-впечатляващи алкохолни комбинации.

Вместо да се караме на нашия „смелчага“, нека просто го „поздравим за смелостта“ му да се изправи срещу системата и да покаже, че дори и с 1,59 промила, той е готов да се бори за правото си на „свобода на пътя“. Защото, в крайна сметка, кой може да устои на предизвикателството да бъде „яко надран джигит“ в новогодишната нощ?

И така, уважаеми бургазлии, следващият път, когато видите подобен пияндурник, не забравяйте да му ръкопляскате. Все пак, той е символ на „свободата и независимостта“, дори и ако е малко… алкохолизиран.

Е, остана без кола и му предстои дело, глоба и накзания, но това са рисковете на удоволствието. Следващия път навярно ще има и престой зад решетките, но „жертвата“ си заслужава, вместо това да те лишат от такова върховно удовлствие, да се насвяткаш като мотика. Акълат идва с времето, а човек винаги страда от липсата си на сиво вещество в главата. Понякога в затвора се налага да ти го „натъпчат“ през задника, заедно с други атрибути.