Пико: От Наполеоновите войни до съвременните улици – Историята и реалността на метамфетамина
Метамфетаминът, известен в нелегалните среди и с уличното си название „пико“, е мощен и зависимо-създаващ психостимулант. Този наркотик, който предизвиква интензивна еуфория и повишена енергия, има дълга и интересна, макар и опасна, история, която започва много преди съвременната ера.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Историята на „Пикото“ – От бойните полета до забраната
Въпреки че широко се смята за съвременен проблем, употребата на подобни субстанции, свързани с метамфетамина, има корени още в епохата на Наполеоновите войни. Тогава, за да поддържат войските си в готовност за продължителни, изтощителни преходи и бойни действия, особено когато хранителните припаси са ограничени, се е практикувало използването на специфична смес, известна като „пико“. Тази древна рецепта обаче значително се различа от днешния чист метамфетамин. Ключова разлика е включването на барут сред съставките.
Съчетанието на стимуланти с барут, който сам по себе си е мощен експлозив и източник на силно психоактивни вещества при горене, е било изключително опасно. Макар да е имало ефективен ефект за поддържане на бодрост и намаляване на нуждата от храна, този метод е бил изключително вреден за здравето и психиката на войниците. Днес този метод за производство и употреба отдавна е забравен и официално забранен поради своята жестока и потенциално фатална токсичност.
И въпреки, че днес официално историята казва, че този вид наркотик е синтезиран през 1919 година от учения химик Акира Огата, данни за неговото съществуване е имало над сто години назад във времето.
Съвременниото Пико – Мощен, популярен и лесно достъпен
Днес метамфетаминът, или „пикото“, е сред най-разпространените и предпочитани наркотици в много части на света. Това се дължи предимно на силното му еуфорично действие, което бързо привлича потребители, търсещи интензивни преживявания. Освен това, метамфетаминът е известен със своята релативна лесна преносимост в чист вид.
Една от характерните практики на дилърите е да разреждат чистия метамфетамин в бутилки с минерална вода. Тази техника позволява на големи количества наркотик да бъдат транспортирани сравнително безопасно, тъй като разтвореното вещество е трудно за идентифициране визуално. Единственият реално надежден метод за установяване на присъствието на пико в такава бутилка от страна на властите е опитването на водата или подлагане на тестове– практика, която сама по себе си е случайна.
След като бутилката е достигнала до крайния потребител, процесът на възстановяване на чистия наркотик е сравнително прост. Водата се изсипва в съд и се поставя на котлон. След пълното изпаряване на водата, на дъното остава кристален остатък – чистият метамфетамин, готов за употреба.
От времето на Наполеоновите войни, когато се е смесвал с барут под формата на „пико“, до съвременните методи за скриване в бутилки с вода, метамфетаминът остава силно търсен, но и изключително опасен наркотик. Мощното му действие и лесната му преносимост го правят привлекателен за дилъри и потребители, но последствията от неговата употреба са дълготрайни и често фатални за физическото и психическото здраве.
Мисълта за това как се приготвя пико (метамфетамин) у дома често се свързва с мъглата на мистериозен и почти легендарен процес. Много от тези, които се опитват да го забранят, го описват като нещо толкова сложно и скъпо, че недостижимо за обикновения човек. Но реалността е съвсем друга. За съжаление, приготвянето на този силно зависим и опасен наркотик не е толкова трудно, колкото изглежда, и достъпните материали го правят трагично лесен за производство в домашни условия.
Лесно ли е? Не, но достъпно…
Няма нужда да си химик с дългогодишна практика, за да започнеш да правиш пико. Както се казва, повечето „забъркващи“ се учат на ход, като споделят опит с други. Основната пречка не е сложността на процеса, а достъпът до основните суровини. Какво се изисква в началото?
Еднолитрова колба с кръгло дъно е основният съд.
Измервателни инструменти: Термометър за течности, за да следиш температурата. Лакмуси за киселинност и алкалност.
Система за охлаждане и улавяне на газове: Хладник, който не само охлажда, но и улавя нежеланите газове и миризми, които се отделят по време на процеса, приправен, като камина от химическа лаборатория. Противогаз.
Тръби и филтри: Маркуч, фуния, за да прехвърляш и филтрираш течности.
Съдове за събиране и смесване: Няколко големи (например 10-литрови) пластмасови туби. Туристически газов котлон или готварска печка у дома, с които да контролираш нагряването.
Защита: Ръкавици – не само за безопасност, но и за да не остават следи.
И накрая, най-важното – съставките. Те са известни и достъпни, макар и понякога да изискват малко „търсене“. Голяма част от тях се намират в аптеките и са съвсем достъпни. Други се набавят от магазините за химическа продукция и също не са забранени.
От капсулата до смъртоносната смес – Как започва процесът?
Публична тайна е, че сърцето на рецептата е ефедринът или псевдоефедринът. Това са активните вещества в много противогрипни и алергични медикаменти, които облекчават назалната конгестия.
Как ги получаваш?
Извличане от медикаменти: Купуваш определени лекарства – често споменавани са такива като „Клариназе“ и „Судаде“. В тях се намира ефедрин или псевдоефедрин. В грипексмакс и тайлол хот също има ефедрин. С помощта на друг химикал – толуол (бензен), който е лесно достъпен, но изключително опасен, се извлича основната съставка от лекарствения комплекс. Този толуол е първият голям проблем – част от него неминуемо остава в крайния продукт, правейки пикото още по-токсично и опасно за здравето.
Алтернативен, но опасен път: Някои опитват да си доставят директно ефедрин от Турция. Това е по-чист вариант, но и крайно нелегален и опасен поради риска от контрабанда и потенциално по-високата чистота на веществото, което може да доведе до фатални грешки при приготвянето.
Следващите стъпки: След като ефедринът е отделен (обикновено чрез разтваряне и пречистване), той се прецежда в отделен съд. Към него се добавя солна киселина.
Нагряване и изпаряване: Сместа се поставя на бавен огън. Целта е да се изпарят излишната солна киселина и толуолът, който е използван за извличане. Това е моментът, в който се отделят вредни газове, които камината трябва да улови.
Добавяне на реактиви: След изпаряването на течностите, към остатъка се добавят червен фосфор (лесно се намира в стара запалка) и йод (макар и в някои държави да е ограничен).
Ключовата реакция: Сместа се връща на бавен огън. Тук се случва химичната трансформация, при която ефедринът се превръща в метамфетамин. Това е критичен етап, който изисква внимателно контролиране на температурата, за да не се получи нежелан продукт или експлозия.
Кристализация: След като реакцията приключи, полученият продукт се измива и кристализира с помощта на дестилирана вода. Това е крайния, твърд продукт, кристално вещество – пикото.
В България на пазара пикото се продава на относително ниски цени – от 40 до 80 лева за грам. Така наречените „готвачи“ на пико извличат основната съставка псевдоефедринът от лекарства, които се продават в аптеките.
През годините до днес този наркотик търпи също метаорфози. От прахообразно вещество, до кристали и мазна бяла субстанция с формата на „извара“, той е лесно разпознаваем със специфичния си мирис и острота при поемане през носа. Ползата от употребата им е краткосрочна – потискат умората и повишават концентрацията. Сред страничните ефектите са подобряване на самооценката и загуба на апетит. Имат ролята на допинг при спортистите.
Историята на „пикото“ е предупреждение за опасностите, криещи се зад търсенето на бързи и интензивни еуфорични преживявания.
