Пистолет, църква и преследващи го „антихристи“: Хрониките на интернет праведника „Дядо Михо“ (видео и снимки)

В българския обществен живот отдавна сме свикнали с персонажи, които се появяват внезапно, размахват пръст, раздават присъди, а след това започват да обясняват как всъщност не това са имали предвид. Само че рядко се случва спектакълът да се разгърне толкова бързо, както в случая с местния „борец срещу мафията“ Михаил Динев.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Не беше минал и ден, откакто той излезе пред публиката със серия тежки обвинения към публични личности, политически фигури, полицейски шефове, “мутри”, джипове и цялата позната галерия от „сенчести персонажи“, както повелява обичаят предизборно да черпиш девиденти или да пръскаш кал и помия върху някой неудобен.

Това грозно зрелище нямаше как да не бъде забелязано от медиите, които отразиха действията на Михаил Динев, а на него не му допадна начина по който реагира обществеността. С отвращение и погнуса.

Особено, когато въпросният индивид „подкрепи“ своите клеветнически твърдения и внушения с изваждане на пистолет, обяснявайки как е „готов“, а сега отива на църква. Недвусмислен намек за последващи действия, които нямат нищо общо с политиката, разследване, комуникация или обобщено – обществено полезна дейност.

След публикация на Днес България, започна втората част на представлението.

Оказа се, че пистолетът, който зрителите видяха, всъщност бил… детски. Софт оръжие. Нещо като играчка. Извадено, видиш ли, просто така. Навярноо да ни го покаже, както малко дете си показва играчките на други деца.

Тук човек неволно си припомняме една стара мъдрост:
„Който вади меч, го прави не за да си чисти зъбите с него.“

Оръжие не се вади „просто така“.
Още по-малко след дълга реч за наркотици, купуване на гласове, джипове с контингенти и тъмни сили, които „дебнат зад ъгъла“. Пистолет се показва по две причини – или защото смяташ да го използваш, или защото искаш другите да повярват, че ще го използваш.

Всичко останало са приказки след бурята.

Междувременно новият морален стожер на Бургас, вече почти митологизиран като „праведника дядо Михо“, споделил, че обичал да ходи на църква. Само че любопитна подробност – никой не си спомня да го е виждал в храма. Това е малко като да се обявиш за капитан на кораб, а никога да не си виждал море.

И точно тук идва най-интересният момент. Във видеото се появява една фраза:
„Сега отиваме на църква.“ Фраза, последвана от изваждане на пистолета.

В алегоричния речник на улицата подобна комбинация рядко означава духовно пречистване. По-скоро прилича на намек, че някой ще „изповяда греховете си“ по доста по-светски начин.

Но когато бурята от реакции се надигна, сцената внезапно се превърна в детска площадка. Пейнтбол. Играчки. Забавление.

Трудно е човек да бъде едновременно Джон Уейн и участник в детски рожден ден.

Ако си решил да се правиш на мъж пред милиони зрители, редно е поне да не се превръщаш в обиден пионер на следващия ден. Ако не ти стиска да се извиниш, поне имай достойнството да понесеш последствията от собствените си думи и дела.

Динев също така разказа как две коли го следвали до централата на партията. Картина направо достойна за криминален сериал – мерцедеси и аудита, „натъпкани с бандити“, дебнещи из сенките. Човек почти очакваше да чуе и музика от филм на Скорсезе.

Само че има един дребен проблем. Когато те следят, най-лесното нещо е да снимаш колите. Или поне да запомниш номерата. Но нито един номер не беше споменат.

Странно. Виждаш, че те следят. Забелязваш, че едната кола била със софийска регистрация. Но номер – няма. Сигнал – няма. Снимка – няма. Само сюжет.

И тук логиката задава един много прост въпрос: ако бандити се занимават с теб, какво общо имаш с тях? Не се приема доводът, че си „Фалконе“ и се бориш срещу мафията, затова тя се е юрнала да те ликвидира. Много клиширана и изтрита версия.

Истинските престъпници обикновено не губят време да преследват случайни хора от интернет. Те си имат други занимания.

Цялата история започва да прилича на онази народна приказка за овчарчето и вълка. Само че тук овчарчето е въоръжено с пистолет и социални мрежи.

Междувременно Динев отново започна да говори за „контингента“. За хора. За групи. За сенчести фигури. Но без нито едно конкретно име, без нито един факт, без нито едно доказателство.

Това е стара техника.

Когато нямаш доказателства, използваш намеци.
Когато нямаш факти, говориш загадъчно.
Когато нямаш истина, произвеждаш шум.

„Един авер каза, баба Станка чула от леля Пена.“

Така се раждат градските легенди. И така се прави евтин скандал.

Интересно впечатление прави и друго. Това поведение идва от човек, който е част от структура, която претендира да се бори за морал, ред и справедливост. Човек неволно си задава въпроса – ако местният представител демонстрира подобна арогантност, подобни внушения и подобно размахване на оръжие, какво ли се случва по-нагоре по веригата?

Стара поговорка казва:
„Рибата се вмирисва откъм главата.“

А когато самият лидер на партията е обект на разследвания и обвинения, картината започва да се подрежда сама.

Днес Михаил Динев се изкарва жертва. Отново хвърля квалификации. Отново говори за „контингента“. Отново намеква, но не назовава. Това не е смелост. Това е театър, евтин популизъм.

И когато театърът се разиграва в социалните мрежи, публиката има едно особено оръжие – присмех и незавоалирана критика.

Затова и коментарите се появиха толкова бързо. Защото българинът може да прости много неща, но лицемерието и арогантността рядко остават незабелязани.

Накрая Динев се обърна и към медията „Днес България“, която била писала за случая.

Да, писала е. Защото така работят медиите. Когато някой размахва оръжие в интернет и отправя обвинения към обществени фигури, това става новина.

Ние просто свършихме работата си. Дали това му харесва или не е негов личен проблем. В крайна сметка остава един прост извод. Шумът може да създаде сензация за ден. Истината издържа години. А когато някой започне да размахва играчки и обвинения едновременно, обществото рано или късно разбира разликата между герой и карикатура.