Подлогата Емил Кошлуков и ратайчето Тошко Йорданов искат леко повишаване заплатите на журналистите за сметка на поголовни съкращения
Добре дошли в Република Абсурдистан – земята на неслучилата се демокрация, където ръждясалите зъбни колела на Държавна Сигурност още скърцат под пласт от грим, пиар и лъснати телевизионни фасади. В тази съвсем не-фантастична трагикомедия главните роли са поверени на второразрядни актьори с комплекси за малоценност и дипломи, подарени от онези, които пишат историята с невидимо мастило.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
На сцената – Тошко Йорданов, един парламентен Пинокио с ластични принципи. Сценарист по душа, политик по грешка, кукла на конци в ръцете на онзи дългия чалга диджей без фризура и без милост. Тошко не говори – той рецитира изтъркани опорки, написани с черен флумастер на коляното на вожда му. И когато каже „оптимизация“, чуйте „чистка“. Когато каже „реформа“, разбирайте „разрушение“.
А от другата страна на кулисите, в креслото на генералния директор, се е разположил Емил Кошлуков – реликва от онова време, когато членството в ДКМС и препоръка от ДС отваряха вратите на Запада, стига да си готов да ги затвориш под носа на народа си. Той е нещо като Пикасо на манипулацията – рисува новини в абстрактен стил, където истината се крие зад цензура и страх. Несменяем, непрозрачен и непоносим, като салмонелено кебапче, което не си поръчал, но ти го набутват всяка вечер.
И сега двамата слагат белите манти и решават да оперират държавните медии. „Да режем персонал, за да повишим заплатите“, казват. Превод: Да уволним мислещите, за да нахраним послушните. Да закрием гласа, който пита, и да усилваме ехото на онези, които повтарят: „Всичко е наред, шефе“.
БНР и БНТ – двете последни болни от истинска журналистика институции – са на път да бъдат интубирани от хора, които се страхуват от свободната мисъл както дявол от тамян. Които виждат в журналиста не куче-пазач, а куче, което трябва да бъде вързано – и ако лае, да бъде „оптимизирано“.
А зад целия този театър стоят Слави-Учиндолския селяндур и подобията му на лидери партийни марионетки– диригенти на деградацията, хора без собствен глас, но с достатъчно дълги езици да облизват задниците на онези човекоподобия представиели на дълбоката държава, които 35 години задушават една хилядолетна нация. Онези паразити, които натикаха в общественото пространство и политиката послушните си клоуни, който да превръща протестите в кастинг за власт, а медиите – в караоке на пропаганда на покварата, разединението и моралното разложение.
И докато България копае дъното…
…не с кирка, а с копие, подарено ѝ от същите онези „борци за справедливост“, които днес пускат куршуми по свободата на словото. Когато безхарактерни, безпринципни и гнусни клоуни разпределят ресурсите, журналистиката се превръща в цирк без публика. Само маймуните си пляскат взаимно.
Кошлуков, Йорданов, Трифонов и цялата клика от подлоги– не са просто лакеи и слугинаж. Това са символи на края на нормалността. На триумфа на чалгата над културата. На фалшивата стабилност над истинския напредък.
„В държава, където подлоги управляват, истината се превръща в предателство.“ – някой, някога, със сигурност го е казал. Или поне е искал.
