Позор за гнусен садист от Българово: Невиждана жестокост, оправдана с мръсотия

В град Българово бе извършено нещо, което нормалният човешки ум трудно може да приеме – акт на хладнокръвна жестокост, маскиран с абсурдно „обяснение“. Мъж на 49 години, управлявайки автомобил „Мазда Примаци“ с бургаска регистрация, е влачил собственото си куче, завързано с въже за задната част на колата. Кръвта на животното е оставяла следи по асфалта. По думите на очевидци – гледката е била ужасяваща.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Полицията пристига бързо. На място намират животното с рани по краката и корема – ясни следи от това как кожата му е била стъргана по грубия асфалт. А извършителят? Вместо разкаяние, той сервира най-гротескното оправдание: не искал да качва кучето в купето, защото било мръсно. Да, правилно прочетохте. Според него, мръсотията е по-страшна от това да стържеш живо същество по пътя.

Да го кажем директно:

Този човек не е „сгрешил собственик“. Това е изрод с изтрита граница между разум и садизъм. Никоя нормална личност не решава, че „логичното“ решение на проблема с кално куче е да го завърже за бронята и да го влачи като парцал. Това е не само лишено от елементарна емпатия – това е поведение на човек, неспособен да осъзнае, че животното пред него чувства болка, страх и ужас.

Нека анализираме „логиката“ му:

Кучето било мръсно. Добре. А когато намериш дете изгубено и мръсно, какво правиш? Завързваш го за колата и го теглиш до вкъщи? Или просто го избърсваш с кърпа и го качваш? Ако не можеш да направиш разлика между живо същество и предмет, не трябва да ти е позволено да притежаваш нито куче, нито кола, нито грам свобода.

Било неговото куче. Да си собственик не значи да си палач. Това не ти дава право да причиняваш болка. Напротив – означава, че си отговорен. А той? Се е провалил катастрофално.

Този човек не заслужава анонимност, нито снизхождение. Всеки, който е способен на такава проява, е потенциална опасност не само за животни, а и за хора. Психологията го е доказала многократно – пътят от жестокост към животни до насилие над хора е кратък.

Докато кучето страда в болка, „собственикът“ му прекарва нощта в ареста – най-малкото, което обществото може да му предложи. Но тук трябва да има не просто възмущение – трябва да има действия. Законът трябва да бъде безкомпромисен. Такива хора не трябва да се разхождат свободно сред нас.

Името му ще излезе. Срамът ще остане. А ние – няма да мълчим.

И ако някой го съжалява – нека си представи въжето около собствените си крака. И нека пак прецени дали „мръсно куче“ е достатъчно извинение за този ад.