Позор и кощунство! „С грижа към покойниците“: Косачки газят гробове в Софийските гробища, директорът благодари за сигнала….
В Централните софийски гробища явно вече не се поддържа тишина, а дисциплина тип „бойно поле след учение“. Ако човек чете разказа на доц. Алексей Пампоров, ще остане с усещането, че не е посетил място за почит към покойници, а снимачна площадка на евтин постапокалиптичен сериал: счупени плочи, изтръгнати кръстове, потрошени пейки, стъпкани гробове и цветя, минати сякаш от стадо разярени биволи с моторни косачки.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Народът е казал: „Където е минал простак, и тревата не никне.“ Само че тук тревата явно е била основната грижа. Гробовете са били неприятен страничен ефект.
И колко трогателна реакция от страна на директора на ОП „Гробищни паркове“ Румен Димитров. Вместо обществото да чуе: „Виновните са установени, санкционирани и това няма да се повтори“, ние получаваме покана за… среща. Почти като в стар виц:
„Къщата гори.“
„Заповядайте на кафе да обсъдим пожара.“
Човекът снимал погрома бил поканен да разкаже какво е видял. А директорът къде е бил? На екскурзия? За какво точно е директор, ако чака гражданите да му обясняват какво става в поверения му парк? Това е все едно капитанът на „Титаник“ да покани пътниците на разговор след сблъсъка с айсберга:
„Благодаря ви за сигнала относно влагата по коридорите.“
Има нещо дълбоко абсурдно в цялата история. Гробищата би трябвало да са място на памет, смирение и уважение. Вместо това се превръщат в арена на мутренска небрежност, гарнирана с институционална дрямка. Косачките вървят като танкове, а плочите падат като домино. Ако така изглежда „поддръжка“, човек започва да се страхува как ли би изглеждало „ремонт“.
Най-страшното е друго. Това не е първият случай. След над 215 унищожени плочи и урни през декември 2025 г., обществото очакваше контрол, охрана, проверки, камери, отговорност. Вместо това получава втори сезон на същия хорър. Явно в администрацията важи поговорката: „Кучетата си лаят, керванът си коси.“
А и каква невероятна наглост трябва да има човек, за да стъпва върху нечий гроб, докато уж „поддържа“ мястото? Това вече не е немарливост. Това е морална разруха с работно облекло.
Някога хората са казвали: „По мъртвите се съди за живите.“ Ако е така, гледката в Централните софийски гробища казва много неприятни неща за живите, които ги управляват.
И докато гражданите снимат, възмущават се и пазят паметта на близките си, институциите сякаш играят театър на загрижеността:
„Благодарим за сигнала.“
Разбира се. Следващата стъпка сигурно е благодарствено писмо към вандалите за активното участие в озеленяването.
Само че има една стара поговорка: „Рибата се вмирисва откъм главата.“
А когато в едни гробища мирише на безхаберие, обществото вече има право да пита не кой е счупил плочите, а кой години наред позволява това да се случва.
