Политическата лимонка Калин Стоянов и непълната всесилност на Делян Пеевски: Урокът по морал от Радев и Главчев
Автор: Янчо Николов
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
През последните седмици българската политическа сцена стана арена на интриги, предателства и нелепи комбинации, докато ключови фигури като Калин Стоянов, Делян Пеевски и президентът Румен Радев играеха своята шахматна игра. Но от всички тези ходове най-ярко изпъкна един: провалът на Пеевски да задържи влиянието си върху Министерството на вътрешните работи чрез своя верен съратник, Калин Стоянов, който стана известен със способността си да се прикачва към всяка политическа сила, която му предложи временна власт.
Делян Пеевски – еманация на политическата корупция или просто куц кон?
Много от анализаторите бяха свикнали да го изобразяват като „тъмния господар“ на българската политика, който дърпа конците и манипулира системата за свои лични изгоди. Връзките му с държавните институции, корпорациите и дори международни актьори като американските санкции по „Магнитски“ са част от неговия облик на всесилен и недосегаем играч. Но ето че се случи нещо, което опроверга мита за неговото всемогъщество: Пеевски не успя да задържи МВР в своя гравитационен притегателен център. Какво се случи?
Иронията е, че човек, който с години е налагал контрол върху съдебната и изпълнителната власт, се оказа неспособен да запази лоялността на Калин Стоянов, или по-точно да предотврати пренасочването му към друга властова фракция. Показателно е, че дори фигури като Димитър Главчев и Румен Радев дадоха урок на Пеевски, че държавните интереси трябва да надделеят над личните. Като че ли за първи път Пеевски изпита чувството, че е „куц кон“ в голямата политическа игра.
Калин Стоянов – Политическата цветарка или лимонка, която вече изърмя безславно?
Калин Стоянов е най-новият и ярък пример за това как опортюнизмът в българската политика може да те отведе до върха… но и до дъното с невиждана бързина. Прякорът му „политическата цветарка“ не е случаен – той без усилие преминава от едно политическо пространство в друго, като се присламчва към този, който в момента е най-силен.
Неговият възход до вътрешен министър беше бърз, но падението – още по-бързо. Неговият избор да се присъедини към лагера на Делян Пеевски и ДПС беше повече от очевидна грешка – ход, който го постави в ролята на поредната политическа „лимонка“, използвана, изхвърлена и забравена. Стоянов се оказа неподходящият човек, заложил на неподходящото време. Всички морални принципи, с които той беше избран да пази законността в страната, се сринаха като къща от карти в момента, в който той реши да се прикрепи към политически фигури, символи на корупцията.
Пеевски срещу Доган: Последният дуел?
Не е тайна, че двамата големи олигарси – Пеевски и Доган – се намират в едно продължително съперничество за контрол над ДПС и по-широкото политическо влияние в страната. С провала на Пеевски да задържи МВР, той изглежда все по-слаб в сравнение с все още непоклатимата фигура на Доган. Докато Доган продължава да играе ролята на стратег, който дърпа конците зад кулисите, Пеевски изглежда като персонаж, изхвърлен от центъра на играта и оставен да се бори за политическото си оцеляване.
Какво ще означава този дуел за бъдещето на българската политика? Ще успее ли Пеевски да се върне на върха, благодарение на подкрепата на своите „американски приятели“, които го спасиха от тоталния крах след включването му в списъка „Магнитски“? Или ще бъде принуден да отстъпи пред по-дълбоките и по-устойчиви влияния на Доган?
Един прецедент- без прецедент
Делян Пеевски се превърна в еманация на това, което наричаме корупция и мафия в българската политика. Неговото въздействие върху държавните институции и бизнеса е толкова мащабно и очевидно, че до момента нямаше реален прецедент, при който политическата и съдебната машина на страната да успее да го спре. Но случилото се с Калин Стоянов показа, че дори Пеевски не е неуязвим.
Сега оставаме свидетели на това как политическите игри, моралната гъвкавост и амбициите за власт продължават да оформят съдбите на тези, които някога изглеждаха недосегаеми. Иронично е, че в държава, където политици като Пеевски са успели да се наложат като главни играчи въпреки доказаните криминални практики, именно техните опортюнистични подчинени като Калин Стоянов стават разменни карти, когато залогът стане прекалено висок. В крайна сметка, политическите цветарници винаги цъфтят, но рядко оцеляват след първия вятър.
А може би, най-голямата ирония е, че докато Пеевски и неговите връзки продължават да манипулират системата, тази игра на влияние може да го остави в ролята на бита карта – не от морал, а от политически стратегически провали.
