Помните ли култовия екземпляр „дядо Боре“- едно недоразумение в расо
Българската православна църква (БПЦ) отново доказа, че в нейните среди прошката е вечна, а моралът – относителен. Скандалният Агатоникийски епископ Борис, по-известен като Дядо Боре – всенародният любимец на православното порно, е не само върнат в редиците на свещенослужителите, но и издигнат до викарий на Доростолския митрополит Яков. Така се прави в БПЦ – греховете се размиват, ако знаеш на кого да се поклониш (и не само духовно).
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Когато през 2013 г. в интернет гръмнаха пикантните видеа на Дядо Боре, в които той с плам и вдъхновение изпълняваше сцени, достойни за филмографията на възрастни, мнозина очакваха, че църковните старци ще се хванат за главата. Вместо това, те явно са се хванали за нещо друго и след кратко колебание са решили, че сексуалните подвизи на владиката са просто „изкушение на Лукавия“. В крайна сметка, какво толкова? Един монах в обет за целомъдрие просто е решил да го наруши… четири пъти… с четири различни жени… докато сам снима всичко на телефона си и поднася реплики, на които дори долнопробен филмов режисьор би завидял. „Можеш, можеш…или искаш да те напръскам“! – ето един нов духовен девиз за БПЦ!
Но нека не забравяме и останалите добродетели на дядо Борис. Освен че се оказа ревностен привърженик на съпружеския живот, поне когато става въпрос за рускини и незаконно отглеждани деца, той се изяви и като истински капиталист в расо. В манастирските му владения църквата се превърна в нещо средно между туристически панаир и гангстерски бизнес модел – кръчми, сергии, измамни продажби на свещи и, разбира се, любимата му яхта, закотвена в Несебър, която изглежда е обект на специално божествено благоволение.
След избухването на порно скандала, Синодът реагира с безпрецедентна решителност – като прати Дядо Боре в Рилския манастир да се покае. Каква разтърсваща строгост! Първо той се покая с няколко среднощни запои и прегръдки с младите сервитьорки в близката кръчма, след което просто изчезна безследно. Дори църквата го обяви за издирване! Това трябва да е първият случай в историята, в който един духовник е подгонен от самите си работодатели, но не заради разврат и корупция, а защото не се появявал на работа.
И каква е развръзката на този трагикомичен сюжет? Вместо отлъчване, вместо църковно-наказателно дело, вместо осъждане на неговите безобразия – епископ Борис се връща триумфално на сцената! Докато вярващите се чудят къде е християнското смирение, морал и чест, Синодът подготвя новото му амплоа – първо викарий, а утре кой знае – митрополит? А защо не патриарх? Ще бъде символично – най-накрая ще се докаже, че в БПЦ можеш да правиш каквото си искаш, стига да имаш правилните приятели и да си достатъчно ловък в балансирането между духовното и плътското.
Моралът в църквата очевидно е като свещите, които Борис продаваше на черно – колкото по-голяма печалба носи, толкова по-лесно се пренебрегва. А миряните? Те ще продължат да палят свещички и да се молят за спасението на душите си, докато Дядо Боре ще си запалва пурата на борда на поредната си яхта. Амин.
