Поредната мозъчна диария за малоумници! „Любовта на мафиота“ – романтични спомени за Трактора и „трактористката“
Българските медии отново ни сервират сълзливата си манджа: олигархът, командосът, баретата, мъжът с „чуствително сърце“ – Алексей Петров, известен още като Трактора, вече не е бивш мафиот, а едва ли не – герой от турски сериал. Мъртъв е, вярно, но митът му е жив. Защото какво по-вълнуващо от разказ за „чистата“ любов на едно учениче и един зрял гангстер с връзки в службите, който впоследствие ще се превърне в арестуван, обвинен, оправдан, пребит, стрелящ, прострелян, пак обвинен, после охранител на премиери и пак мафиот. И всичко това гарнирано с романтика и бизнес успехи на дамите около него.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Искра – бизнесдамата, която разбила сърцето на мафиота
В центъра на тази медийна мелодрама е Искра Стефанова – момичето, което „свило сърцето“ на бандита. В ученическите си години тя се хванала с дъртия вече командос, който не бил още „олигарх“, но пък достатъчно нахален, за да спира ученички на улицата. После му разбила сърцето. Ах, любовта!
Но ето я днес – преуспяла бизнесдама с модни бутици и „успех, постигнат с ум и талант“. Само че всички, които живеят на тази планета (а не в медийната фантазия), знаят как се прави „моден бизнес“ в България. Не с гениален усет за кройки, а с връзки, пари, съмнителни клиенти и правилни мъже. А, ако тези мъже са били в службите, с криминално досие и гардероб пълен с компромати – още по-добре. Така се пробива.
Медии като слугини на мафията
Историята е поредното доказателство, че българските медии са напълно неспособни да правят разлика между репортаж и лъскав PR за трупове с тъмно минало. Алексей Петров – същият, който години наред беше свързван с рекет, заплахи, насилие и политически чадъри, днес е представян като чувствителен романтик. Разбираме, че не бил просто човек с мутренски навици – бил раним, имал несподелена любов, носел цветя… чак започваме да се чудим дали да не му издигнат паметник с роза в ръка.
А жените в живота му – сега си поделят богатството и разказват пред камерите за „ценностите“ си. Ива Павлова – дясната ръка. Мариана – официалната съпруга. Мирослава – последната любовница, която също беше простреляна. И, разбира се, Искра – „голямата любов“, която не е забогатяла от мъж, ама е била до един такъв и пак успяла. Няма случайности, има лицемерие.
Народът – зрител в собствената си гавра
Истината е, че Алексей Петров и останалите „герои на прехода“ трябваше да са забравени, разобличени и осъдени – не само в съдебна зала, а в общественото съзнание. Вместо това, години по-късно, техните имена се завръщат не като предупреждение, а като медийна лека носталгия – сякаш са били Бойс Бенд, а не мутренски бандити.
Днес народът гледа от екрана как наследниците на тия „величия“ дават акъл на младите как да си живеят живота. Гавра. Ирония. Всяка капка сълза в този „романтичен“ разказ е плесница в лицето на онези, които се бореха срещу същата система, която направи от мутрите милионери, а от обикновения човек – емигрант, роб или мизерстващ зрител.
Вместо епилог:
Ако някой ви разказва как Алексей Петров бил „друго нещо“ – чувстващ, романтичен, пострадал – питайте го, дали същото би казал за всеки друг, който сваля ученички от улицата и после става олигарх. И си спомнете, че така започва всяка подмяна на истината – с едно „ама той не беше чак толкова лош“.
