Поредният театър на абсурда: Скандал заради урок по достойнство от министър Евтим Милошев?

Няма по-българска традиция от това да развеем знамето на скандала, когато всъщност няма никакъв скандал. Така и сега – шум до небесата около министъра на туризма Евтим Милошев, който си позволи „лукса“ да не присъства на церемония за подписване на меморандум между българския съюз по балнеология и виетнамската туристическа асоциация. А причината? Не се явил, защото имал собствени виждания и отказал да сложи подпис под документ с крайно съмнителна стойност за България. Браво! Но у нас, както винаги, вместо да му се ръкопляска, го разпъват на кръст.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Договорът – или когато от ошмуления храст заек няма да изскочи

Да разгледаме ситуацията обективно- колко виетнамски туристи са посещавали България през последните години? Нула? Е, може би един-двама, случайно заблудени. А колко българи имат финансовата възможност и желание да отидат на СПА във Виетнам? Също толкова. Това автоматично прави подобни меморандуми не друго, а кухи формалности. Българската делегация, разпуснала се за сметка на народа, обаче изпада в паника – „ужас и безумие“, че Милошев не е вдигнал ръка за „ура“. Скандалът се вихри като пиянски танц на сватба- много шум, а накрая – нищо.

Виетнамски туристи и сингапурски гастербайтери – сбъднатият сън на бюрокрацията

Сериозно, някой ли вярва, че след този меморандум България ще бъде залята от виетнамски туристи, дошли да се калят в Бургаските солници? Или че български балнеокомплекси ще станат „Меката на Изтока“? А още по-смешно е внушението, че България би могла да внася работна ръка от Виетнам или Сингапур. Виетнам е сред най-бързо развиващите се икономики в света, а Сингапур – рай за инвестиции с доходи, които българите могат само да сънуват. Да, сигурно ще се наредят на опашка да работят за нашите „великолепни“ заплати. Нали?

Проблемът на „самоувереността“ и защо българските мижитурки го мразят

Евтим Милошев демонстрира самочувствие и принципност – качества, които изглежда дразнят родните мижитурки, свикнали на раболепие. Как така един министър отказва да участва в панаирджийски церемониал, когато можеше тихо да „изиграе ролята“ си? Проблемът е, че Милошев не иска да играе. Докато другите делегати развяват опашки като послушни кученца, той демонстрира позиция. Липсата му се превърна в „престъпление“ за тези, които свързват политиката с безгръбначие.

Радев – президентът турист и неговите екзотични авантюри

Президентът Румен Радев, иначе известен като „зеленият чорап“, очевидно няма проблем да харчи народна пара за обиколки до далечни екзотични дестинации. Можеше да посети Италия, Испания, Мароко – държави със съвместими интереси и близки до България. Но не, той предпочита Виетнам и Сингапур, защото защо не? Ако продължава така, следващата дестинация може да е Папуа-Нова Гвинея, за да договорим обмен на работна ръка с местните племена или внос на кал за Бургаските минерални бани.

Английският – новият „грях“ на Милошев

Критиците обвиниха Милошев, че не владеел английски език. Наистина ли? На подобни срещи винаги има преводачи, които осигуряват точност и яснота в общуването. А английският на виетнамския министър също не бил за пример. Но това е детайл, който явно не е удобен за подчертаване. Тук не става въпрос за език, а за това, че Милошев не влезе в рамката на послушния политик, който кима и подписва.

Логичният финал-адмирации за Евтим Милошев

Милошев направи това, което малцина български политици са дръзвали – да откаже да се поддаде на формалности, които не носят полза за страната. Вместо да участва в празна церемония, която няма да доведе до нищо, той демонстрира принципност и реалистичен подход. България се нуждае от повече такива лидери – хора, които мислят с главата си, а не следват пионерските маршове на дружинния ръководител.

Докато Радев и компания обикалят света, подписвайки фиктивни договори, Милошев ни напомня, че истинската политика изисква здрав разум и твърдост. Иронично, че тези качества у нас се смятат за скандални. Може би е време да преосмислим стандартите си.