Последните броеве на „Дума“ заминаха за стратегически резерв по външните селски тоалетни
След 36 години борба за светлото бъдеще, последният хартиен брой на „Дума“ излезе на 1 май 2026 г. Има символика. Денят на труда изпрати вестника, който десетилетия наред обясняваше как работникът е „гръбнакът на държавата“, докато самият работник се чудеше как да си плати тока.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Последната първа страница била червена. Разбираемо. Като лампичката на стар съветски хладилник преди окончателно да изгори. Листите на хартиен носител може да се откриват вече единствено в селските тоалетни, където ще бъдат употребени по предназначение.
От редакцията обявиха, че „времето се променя“ и „Дума“ ставала електронно издание. Тоест: хартия няма, мастило няма, абонати няма, но надеждата още е на смяна. В крайна сметка и Титаник известно време е бил „в процес на преструктуриране“.
По селата новината беше приета със смесени чувства. Някои хора се натъжиха. Други тихо започнаха да прибират последните броеве за стратегически резерв във външната тоалетна. Традицията трябва да се пази. Историята също.
„Дума“ беше основан през 1990 година като новото лице на старата идея. Един вид: сменяш табелата на кварталната кръчма, но вътре пак мирише на соц кебапчета и влажни лозунги. Вестникът трябваше да бъде модерната левица на прехода, а често приличаше на „Работническо дело“ с нова боя и малко повече интелектуални цитати.
Имаше години, в които „Дума“ беше фактор. Събираше автори, публицисти и партийни романтици, които още вярваха, че петилетката просто е закъсняла с още няколко десетилетия. После дойде реалността. А тя е гадно нещо. Особено когато сметките за печат се плащат с идеология.
Вестникът неведнъж беше спасяван, реанимиран и политически обдишван. Спираше, връщаше се, пак спираше. Като стар москвич през зимата: буташ, молиш се и накрая пак не пали.
Днес БСП изглежда като семейна фирма за носталгия. Политическите наследници на прехода се въртят в кръг, говорят за социална справедливост и спорят кой е по-автентичен наследник на миналото. А избирателят гледа отстрани и пита: „Добре де, вие освен спомени друго продавате ли?“
Крум Зарков пък изглежда като човек, който вече е разбрал, че корабът не просто потъва, ами оркестърът отдавна е избягал с последната спасителна лодка. Докато едни още леят сълзи за края на хартиената „Дума“, други явно са минали директно към кетъринга и пиците. Политиката у нас винаги е била странен микс между идеология и офис парти в петък следобед.
И така една епоха приключи тихо. Без фанфари. Без революции. Само с последен брой, малко прах по павилионите и усещането, че цяла една политическа митология бавно се прибира в архива.
Както казват по кварталните маси:
„Комунизмът пак не умря. Просто мина онлайн.“
