Правен спор около Сарафов: очаква се ключово решение на ВКС и възможни законодателни промени след изборите
Казусът около правомощията на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов навлиза в решаваща фаза, като окончателното му уреждане може да дойде както от съдебната власт, така и чрез бъдещи законодателни промени. Това коментира преподавателят по конституционно право доц. Христо Орманджиев в телевизионно интервю, очертавайки възможните сценарии за развитие.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
В центъра на спора стои предстоящото тълкувателно решение на Върховен касационен съд, което трябва да даде задължителен за всички съдилища отговор на въпроса дали и.ф. главният прокурор има право да иска възобновяване на наказателни производства. Според Орманджиев, ако съдът постанови, че Сарафов не разполага с такива правомощия, това би означавало частична делегитимация на действията му в тази насока. Подобно решение би поставило и Висш съдебен съвет пред необходимостта да се съобрази с тълкуването, независимо от досегашните си позиции.
Юристът подчертава, че макар ВСС да е независим орган, както и съдебната власт като цяло, „нормалната житейска логика“ изисква съветът да се съобрази със становището на върховната съдебна инстанция. Според него съществуващите противоречия произтичат и от законодателни пропуски, включително липсата на ясна уредба относно действието на закона във времето, което е позволило различни интерпретации.
Паралелно с това Конституционен съд вече се произнесе по сходен въпрос, свързан с мандатите на т.нар. „трима големи“ в съдебната система. В решението си съдът подчертава, че не е допустимо едно лице да изпълнява тези функции неограничено във времето, макар и в качеството си на временно изпълняващ длъжността. Въпреки че решението не засяга пряко конкретния казус със Сарафов, според Орманджиев то съдържа важни насоки и „намигвания“ към необходимостта от ограничения.
Допълнително усложнение внася фактът, че към момента липсва изрична правна уредба, която ясно да регламентира статута и правомощията на временно изпълняващия функциите главен прокурор. Така се създава т.нар. нормативна празнота, която не може да бъде запълнена чрез конституционен контрол. В същото време шестмесечният срок, въведен от законодателя, се тълкува противоречиво – дали е реално ограничение или само привидна рамка.
Междувременно от страна на изпълнителната власт също има реакция. Правосъдният министър е изискал информация от председателите на върховните и апелативните съдилища относно конкретни случаи, при които не е било поискано възобновяване на производства. По думите на представители на министерството, става дума за пропуснати възможности, свързани с позицията на Сарафов и подкрепата на прокурорската колегия на ВСС.
Напрежението се засили и след като прокурорската колегия на ВСС отказа да освободи Сарафов като изпълняващ функциите главен прокурор. Това решение бе потвърдено от заместник-министъра на правосъдието Таня Радуловска след заседание на съвета.
Според доц. Орманджиев окончателното и „кардинално“ решаване на казуса вероятно ще дойде след изборите чрез промени в Закона за съдебната власт. До тогава обаче ключовият фактор остава предстоящото тълкувателно решение на ВКС, което ще има задължителна сила и може съществено да пренареди правната рамка около правомощията на изпълняващия функциите главен прокурор.
- Времето днес ще бъде слънчево с временно заоблачаване в следобедните часове
- Техномаркет проведе зрелищното събитие: Великият Сблъсък
- Над 6000 софиянци ще получат компенсации заради спряно парно и топла вода
- Брекзит под въпрос: Повечето британци вече подкрепят завръщане в ЕС
- Скандал на партийно събрание: Пребиха журналиста Пело Кръстев
