Правителството затяга контрола върху Румен Спецов и управлението на „Лукойл Нефтохим“
Народното събрание направи важна крачка към засилване на държавния контрол върху управлението на „Лукойл Нефтохим България“, след като депутатите приеха на първо четене законови промени, ограничаващи правомощията на особения търговски управител Румен Спецов.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
С новите текстове се въвежда задължение Спецов да представя ежемесечни отчети за дейността си пред министъра на икономиката. Решението идва на фона на засиленото обществено и политическо внимание към управлението на стратегическия нефтен сектор и ролята на държавата в контрола върху рафинерията.
Промените бяха предварително одобрени от временната Бюджетна комисия още на 21 май, а сега получиха подкрепа и в пленарната зала. Според вносителите целта е да се гарантира по-голяма прозрачност, отчетност и институционален контрол върху действията на особения управител.
Една от най-съществените промени е възстановяването на съдебния контрол върху действията на управителя. Така сделки, одобрени от него, вече ще могат да бъдат атакувани пред окръжен съд. Освен това се дава възможност да бъдат оспорвани и сделки, извършени без изрично одобрение от Министерския съвет.
В приетите текстове е записано още, че всяка разпоредителна сделка, направена в нарушение на закона, ще бъде обявявана за нищожна и няма да поражда правни последици. Основният фокус е върху сделки, свързани с имущество, акции и дялове на дружества, които имат ключово значение за енергийната и националната сигурност на страната.
Румен Спецов беше назначен за особен търговски управител на „Лукойл Нефтохим България“ през ноември 2025 година от кабинета на Росен Желязков. Назначението му беше обвързано с необходимостта от засилен държавен контрол върху рафинерията в условията на санкциите срещу Русия и дерогацията, позволяваща на България временно да преработва руски петрол.
С последните законови промени парламентът ясно показва намерение да ограничи възможността за еднолични решения при управлението на стратегически енергийни активи и да засили държавния надзор върху сектора.
