Празните надежди и реалността за свинското месо в България
Ах, каква утеха! Българските потребители могат спокойно да си отдъхнат – цената на свинското месо „няма да мръдне“, обещават експерти. Разбира се, тези обещания звучат като онези уверения, че България е най-прекрасното място за живеене, ако пренебрегнете дребни неудобства като инфлация, енергийни кризи и разорени производствени сектори.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
- АХУ финансира проекти за заетост на хора с увреждания
- НАП: Майстори, гответе се! Голямото данъчно преследване започва!
- Мъж се барикадира в дома си в Казанлък, заплашва семейството си
- Лили Иванова: „Вечната звезда“ или вечната сянка на естрадата?! Дайте път на младите!
- Влиянието на климатичните промени върху производството на лютите чушки в България
Забраната за внос на свинско месо от Германия предизвиква пореден епизод на сладки приказки от представители на бранша, които се опитват да убедят народа, че положението е под контрол. „Няма как да има криза,“ категорично заявяват експертите. Защо ли? Защото в България всичко е чудесно, стига да не гледаш твърде отблизо.
Как се стигна дотук?
Нека си припомним славните времена, когато България беше сред световните лидери в животновъдството. Свиневъдство, овцевъдство, говедовъдство – всичко това беше гордост за страната ни. Но след 1989 г. тази гордост беше заменена със срамно безхаберие. Приватизацията, разпродажбата и унищожаването на цели сектори от икономиката станаха норма.
Днес, вместо да произвеждаме, купуваме. Вместо да изнасяме, внасяме. А вместо стабилни стратегии за подпомагане на българските фермери, слушаме речи за „отборна игра“. Звучи чудесно, нали? Само че, за да играеш в отбор, трябва да имаш съотборници, а не купчина разорени фермери, които се чудят как да покрият разходите за ток, фуражи и горива.
„Стабилност“ на цените: мит или реалност?
В един свят, където цените на енергоносителите растат главоломно, където инфлацията изяжда и последните стотинки от джоба на потребителите, ни уверяват, че цената на свинското месо ще остане стабилна. Да, разбира се. И енергийната криза ще се реши от само себе си, а инфлацията ще изчезне, ако просто вярваме достатъчно силно.
Какъв е планът за стабилност? Според експертите – модерни кланици и регулации. Прекрасно! Защо тогава никой не се е сетил за това през последните 30 години? Или може би се сетиха, но предпочетоха да обслужват чужди интереси и да трансформират България в удобно място за изкупуване на евтина работна ръка и скъпи хранителни продукти.
Потребители или заложници?
Истината е проста – българските потребители не са клиенти, те са заложници. Заложници на политически решения, които издигат вносителите в ранг на богове, докато българските фермери се борят за оцеляване. Заложници на празни обещания, че всичко ще бъде наред, макар и да няма никаква логика в това.
Когато фуражите поскъпват, горивата скачат, а разходите за ток преминават всички граници, как точно ще остане стабилна цената на месото? Или може би някой е изобретил свине, които се хранят с въздух и светят в тъмното, за да спестят от електричество?
Защо вярваме на празните приказки?
Може би защото сме свикнали. Свикнали сме да слушаме експерти, които седират аудиторията с обнадеждаващи клишета. Свикнали сме да вярваме на телевизионни студиа, които ни убеждават, че всичко е стабилно, докато гледаме как реалността става все по-нестабилна.
Но докога ще продължаваме да вярваме? Колко още празни думи ще изтърпим, преди да се запитаме защо българските фермери са оставени да се борят сами? Защо вместо подкрепа получават бюрокрация, а вместо перспективи – безкрайна несигурност?
Нека не се залъгваме. Докато не започнем да изискваме реални действия, а не празни обещания, секторът ще продължи да тъне в криза. Българските свинеферми няма да произвеждат повече месо, цените няма да останат стабилни, и вместо стабилност ще имаме само нови поводи за възмущение.
Но какво пък, поне медиите ще продължат да ни убеждават колко добре живеем. А ние ще си останем с празните надежди и високите цени.