Празнуваме 24 май: Денят, в който буквите побеждават варварството

Има празници с фойерверки, кебапчета и политически физиономии, които се усмихват като хора, открили топлата вода. Има и 24 май. Денят, в който България не празнува с оръжие, преврати или поредния исторически конфликт с чужда империя, а нещо далеч по-опасно за посредствеността: словото.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

На този ден улиците ухаят на люляк, училищните дворове ехтят от „Върви, народе възродени“, а децата, облечени в бели ризи и леко неудобни официални обувки, носят цветя на учителите си. В свят, където инфлуенсър с две мозъчни клетки може да има милион последователи, 24 май стои като стар камбанен звън, напомнящ, че цивилизацията започва от буквите, не от лайковете.

Празникът на българската просвета и култура и на славянската писменост е не просто дата. Той е паметник на духа. Делото на светите братя Кирил и Методий не е било просто религиозна мисия. То е революция. Да дадеш писменост на един народ означава да му дадеш оръжие срещу забравата. Да му дадеш право да мисли, да пише, да спори, да оставя следа след себе си вместо просто да бъде статистика в нечия чужда хроника.

След тях учениците им, сред които Климент Охридски и Наум Охридски, превръщат България в духовен фар на славянския свят. Докато други народи още са се чудели кой кого да посече с брадва, тук вече са се преписвали книги и са се създавали школи. Малко неудобен исторически факт за онези, които днес смятат четенето за екстремно преживяване.

24 май е и ден на учителя. На онзи тих човек пред дъската, който десетилетия наред се опитва да вкара смисъл в главите на поколения, разсейвани от телефони, евтини сензации и националния спорт „тарикатлък“. Учителят в България често живее като монах на знанието: с повече нерви, отколкото заплата, и с повече отговорност, отколкото уважение. И все пак именно той държи обществото да не пропадне напълно в блатото на простащината.

Днешният свят страда не от липса на информация, а от липса на култура. Интернет превърна всеки в говорител, но не и в мислещ човек. Шумът е огромен, смисълът често липсва. Затова 24 май е толкова важен. Той ни напомня, че грамотността не е просто да сричаш думи, а да разбираш света. Че културата не е поза за социалните мрежи, а способност да останеш човек сред настъплението на духовната пластмаса.

И ако има ден, в който България изглежда истински достойна, това е именно 24 май. Защото докато държави се гордеят с армии и богатства, ние можем да кажем нещо далеч по-рядко: дали сме букви на милиони хора. А буквите, колкото и да не им се вярва на кресливите невежи, преживяват и царе, и партии, и цели империи.

Честит 24 май. Денят, в който народът си спомня, че не е просто население.