Президентът Йотова обнародва Бюджет 2026 и отказа вето: „Не можем да допуснем още финансова несигурност“
Президентът Илияна Йотова отказа да наложи вето върху Закона за държавния бюджет за 2026 година и го обнародва в „Държавен вестник“. С решението си държавният глава даде възможност финансовата рамка да влезе в сила, като основният ѝ мотив е необходимостта от запазване на финансовата и институционалната стабилност на страната.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Йотова подчерта, че макар в президентската институция да са постъпили редица критични становища срещу бюджета, връщането му за ново обсъждане в парламента би създало допълнителна несигурност за държавата в момент, когато България вече е изправена пред сериозни финансови предизвикателства.
„Въпреки забележките към отделни параметри на бюджета, президентската институция не може да допусне повече финансова и институционална нестабилност“, заяви държавният глава.
69 становища до президентството
По думите на Йотова в президентството са постъпили общо 69 становища от политически партии, синдикати, организации и граждани. Само четири от тях са съдържали конкретно искане за връщане на закона в Народното събрание чрез президентско вето.
Президентът посочи, че внимателно са били анализирани както позициите на различните организации, така и дебатите в парламента.
В същото време тя призна, че част от критиките към бюджета са основателни – сред тях опасенията за размера на дефицита и практиката чрез преходни и заключителни разпоредби да се правят промени в други закони.
„Измененията в законите трябва да се случват след самостоятелно разглеждане, обществено обсъждане и оценка на въздействието“, коментира Йотова.
Риск от допълнителна финансова нестабилност
Като основен аргумент срещу налагането на вето президентът посочи сложната финансова ситуация, в която страната се намира. По думите ѝ България е работила седем месеца с удължен бюджет за 2025 година, изготвен в левове, а от 1 януари 2026 година страната вече функционира с еврото.
Йотова обърна внимание и на процедурата по прекомерен дефицит, започната от Европейския съюз, като подчерта, че страната трябва постепенно да ограничи бюджетния дисбаланс.
Според нея в момента има над 3 милиарда евро неизплатени задължения, натрупани към различни получатели – включително общини, фирми и организации, изпълнили своите договорни ангажименти.
„Настъпи моментът държавата да плати старите сметки“, заяви президентът.
Тя предупреди, че реалното финансово състояние може да се окаже дори по-тежко, тъй като част от задълженията все още не са напълно изяснени.
Бюджетът влиза със задна дата
Президентът акцентира и върху факта, че бюджетът за 2026 година влиза в сила със задна дата – от 1 януари, въпреки че е приет в края на юли.
Според Йотова това затруднява планирането и управлението на публичните средства, тъй като значителна част от приходите и разходите вече са реализирани.
Въпреки това тя посочи, че по-важно е държавата, общините, бизнеса и институциите да имат действаща финансова рамка за остатъка от годината.
Политическите реакции
След решението на президента от „Продължаваме Промяната“ заявиха намерение да сезират Конституционния съд, като вече са събрали хиляди подписи с искане за оспорване на бюджета.
Подобна позиция беше заявена и от ГЕРБ-СДС. Според критиците основният проблем е заложеният бюджетен дефицит над допустимите параметри.
Евентуално сезиране на Конституционния съд обаче няма да спре автоматично действието на бюджета. При евентуално обявяване на отделни текстове за противоконституционни, парламентът ще трябва да предприеме последващи действия.
Малките бюджети на НЗОК и ДОО остават без възражения
Президентът припомни още, че бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и Държавното обществено осигуряване вече са били разгледани отделно.
По думите ѝ в президентството са постъпили 25 становища по тях, като нито едно не е съдържало искане за вето. Според Йотова тези два бюджета не създават проблеми нито от финансова, нито от конституционна гледна точка.
С обнародването на Закона за държавния бюджет за 2026 година финансовата рамка на страната вече е в сила, а предстоящите месеци ще покажат дали заложените параметри ще успеят да осигурят необходимата стабилност на публичните финанси.
