Президентът Радев: Майстор на изказванията и проектите „без резултат“ тласкащи страната към президентска република (снимки и видео)

Президентът Румен Радев отново демонстрира своя талант за нищоговорене по време на посещението си в Созопол, където се срещна с бургаски журналисти. Както обикновено, държавният глава бе семпъл и обран в изказванията си, което обаче не остави много за разбиране или анализиране.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Въпреки това, той успя да предложи някои „мъдри“ съвети по различни въпроси, които сякаш бяха измислени на момента, за да запълнят тишината.

Относно скандала в ДПС, Радев призова за „закон и ред“, като настоя, че всичко трябвало да бъде решено бързо, за да не се плашат избирателите преди предстоящите избори. Интересен е този подход към ситуацията, като се има предвид, че в България „закон и ред“ често са просто кухи фрази, прикриващи задкулисните игри и влияния, които наистина движат политиката. Явно президентът е решил, че е време да напомни на гражданите как нещата „би трябвало“ да се случват, дори и ако реалността е съвсем друга.

Освен това, президентът изрази мнение, че за еврокомисари трябва да се кандидатират жени. Това предложение звучеше малко сексистки и матриархално, създавайки впечатление, че Радев внезапно се е превърнал във феминист или дори в човек, който си въобразява, че е толкова чаровен, че жените не могат да му устоят. Въпросът обаче остава дали това е наистина искрена загриженост за равенството на половете или просто поредната показна инициатива без реален ефект.

И така, какво е общото между всички тези изказвания и действия на президента? Ясно е, че Радев има забележителен талант да говори „умно“, без да казва нищо съществено. Същевременно той не спира да създава нови проекти и да подкрепя различни инициативи, които обаче се оказват безрезултатни. Все повече изглежда, че целта му не е да решава проблемите на страната, а да натрупва политическо влияние с оглед превръщането на България в президентска република.

Тази стратегия, замаскирана като грижа за държавата, всъщност служи само на един човек – самият президент. Всеки нов проект или партия, създадена с негово участие, е просто още една тухла в стената на президентския му авторитет. И колкото повече гражданите се разочароват от тези проекти, толкова по-силна ще става президентската институция, която ще се представя като единственият спасител на нацията.

В крайна сметка, това е една добре замислена стратегия – да се печели доверие чрез постоянни критики и обещания, докато същевременно се гради основата на една нова политическа система, в която парламентът ще бъде просто декор, а реалната власт ще се намира в ръцете на президента. Времето ще покаже дали тази стратегия ще успее, но едно е сигурно – ако продължава така, Радев ще остане в историята като един от най-обраните и същевременно най-амбициозни президенти на България.