Програмата за увеличаване на доходите: Голямото евро-обещание vs пършивата българска реалност
България гордо влиза в бюджетната ера на еврото. Някои го чакат като спасителен пояс, други като удавник чакат последния си глътка въздух. Социалният министър Борислав Гуцанов бодро съобщи, че средната пенсия щяла да стигне 541,20 евро през 2026 г. Звучи почти европейски, ако човек никога не е стъпвал в европейски магазин и не е виждал европейски цени.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Швейцарското правило ще дава между 7 и 8% увеличение. Разбира се, само в България думите „швейцарско правило“ звучат като евтин маркетингов трик, с който продават кашкавал, който е виждал Швейцария само на карта.
Минималната заплата щяла да стане 620,20 евро. Прекрасно. Точно толкова, че да можеш да си позволиш живот между „ще оцелея“ и „да бе, да“. Младите вероятно вече потриват ръце: кой би искал да работи за толкова? По-добре да си безработен с 9,21 евро на ден. Философски погледнато, поне спестяваш време, нерви и унижение.
Максималният осигурителен доход пък се намалява. Защо? Защото управляващите решиха, че най-добре е големите плащания към държавата да са колкото една порция кюфтета в депутатския стол.
А майките? Поне тях ги уважиха… малко. Обезщетението се вдига, а ако се върнат по-рано на работа, ще им дават 75%. Защото, както знаем, майчинството е най-добрият начин да си починеш от работа. Миш-маш, пюрета, безсънни нощи… истински СПА.
Пенсиите
Минималната пенсия ще бъде 346,87 евро. Това, разбира се, е напълно достатъчно, ако се храниш с въздух, пиеш вода от чешмата и отопляваш стаята си с надежда. Таванът на пенсиите остава същият, защото някой някъде реши, че промени се правят само когато е удобно.
Големите политически реплики
От „Възраждане“ естествено заявиха, че управляващите са се самозабравили. Това вероятно е вярно, защото трудно е човек да помни кой бюджет колко пъти е прекрояван, след като през ден го местят като мокра хавлия. ПП-ДБ пък обвиниха бюджета, че обслужва касите на Делян Пеевски. Българската политика поне е последователна: винаги има виновен, който не е в залата.
И разбира се, най-големият празник на българската администрация: чиновниците пак няма да плащат пълни осигуровки, но заплатите ще им се вдигнат с 10%. Там винаги е слънчево, независимо от времето.
Еврозоната: Мечта или пунта мара?
С години слушахме за „изравняване със стандартите“. Накрая получихме само изравняване на цените. Заплатите… е, те са си като стар български хладилник – бръмчат, но не вършат кой знае какво.
Тържественото обявяване на пенсиите и заплатите от Гуцанов звучи като лоша математическа задача. Хората не могат да си позволят живот, но държавата им предлага нова валута. Това е като да смениш покрива на къщата точно когато стените падат. И после да се чудиш защо духа вътре.
Равносметка
Бюджетът изглежда като пъзел, подреждан от трима слепи, двама уморени и един, който нарочно обърква парчетата за забавление. Докато цените в магазините вече са по-високи от тези в Европа, а доходите ни са по-ниски от тези в Южна Африка, политиците продължават да се бият в гърдите колко „европейски“ става живота ни.
Е, стават европейски цените. Заплатите… остават традиционно фолклорни.
