„Прогресивна България“ започна подготовка за местния вот

Почти година преди очакваните местни избори през есента на 2027 г. „Прогресивна България“ вече започва да изгражда организационната си мрежа в страната. Формацията, която след последните парламентарни избори се превърна в доминираща политическа сила, насочва вниманието си към местните структури, привличането на нови членове и трайното си присъствие по места.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

В София процесът вече е видим с пълна сила. Партията е създала районни организации в осемте района на 24 МИР, като местните ръководства са получили задача да започнат постоянна работа с гражданите и да изграждат политическа мрежа на квартално ниво.

От формацията обясняват, че парламентарната победа и полученият висок резултат са само началото, а следващото изпитание е способността да се изгради устойчива организация извън институциите. Акцентът е поставен върху директния контакт с хората, събирането на сигнали за проблеми по места и привличането на нови симпатизанти, които впоследствие да бъдат включени в партийния живот.

Областният координатор на „Прогресивна България“ за 24 МИР Стефан Белчев определя изграждането на районните организации като важна стъпка към създаването на постоянна връзка между партията и гражданите. По думите му изборният резултат е дал политическа легитимност на формацията, но реалната оценка за нейната работа ще бъде поставена от хората на местно ниво.

Паралелно с това партията засилва присъствието си и в 23 МИР. За областен координатор там е определен Даниел Парушев. Той заявява, че сред основните му приоритети ще бъдат борбата с корупцията, ограничаването на негативния ефект от високите цени и реформата на институциите, но наред с националните теми поставя и конкретни задачи за София – подобряване на инфраструктурата, чистотата, реда и сигурността в града.

За организацията на формацията на ниво София-град отговаря Димитър Здравков, който по-рано беше определен за областен координатор. Така столицата постепенно се превръща в едно от основните полета за организационно разрастване на новата политическа сила.

Подобна картина се наблюдава и извън София. В края на юли Изпълнителният съвет на „Прогресивна България“ е определил областни координатори за избирателните райони в страната, като значителна част от тях са действащи народни представители. Сред тях са Георги Чакъров във Велико Търново, Георги Митов във Враца, Румен Мунтянов в Добрич, Ивет Горанова в Ловеч, Емине Гюлестан в Кърджали, Димитър Петров в Монтана, Милен Трифонов в Пазарджик, Петър Витанов в Перник, Антонио Василев в Плевен и други депутати, които вече изпълняват и организационни функции в своите региони.

В някои области партийното ръководство е поверено на хора, които заемат и държавни длъжности. Това допълнително показва мащаба на организационното изграждане, което формацията предприема само няколко месеца след парламентарния си успех. Сред тях са представители на областната администрация, заместник-областни управители и други лица, свързани с управленския апарат.

Във Варна областната партийна организация е поверена на министъра на туризма Илин Димитров. В националното ръководство на формацията също има представители на изпълнителната и законодателната власт, което показва, че партията едновременно консолидира позициите си в парламента и изгражда териториалната си структура.

Особено активно е организационното разрастване и в Пловдив. Там „Прогресивна България“ вече е създала районни организации в „Централен“ и „Южен“. Учредяването им е проведено под ръководството на областния координатор Ангел Стоев. За председател на структурата в район „Централен“ е избран Тодор Стоилов, а начело на организацията в „Южен“ застава Красимир Ламбрев.

Стоев е заявил пред новите членове, че очакванията към партията в Пловдив са високи заради натрупаните с години проблеми в града и необходимостта от сериозни промени. Именно подобни местни теми се очертават като една от основните линии, по които формацията възнамерява да работи през следващите месеци.

Партийни организации вече се появяват и в редица по-малки населени места. Само за кратък период са създадени структури в Брегово, Елин Пелин, Димитровград, Белоградчик, Гоце Делчев, Хаджидимово, Самоков, Симеоновград, Харманли, Свиленград, Костинброд, Казанлък, Павел баня, Николаево, Гурково и други общини.

В отделни области процесът е стигнал още по-далеч, като партийни представители вече работят за изграждането на организации във всички общини. Това означава, че формацията не разчита единствено на популярността си на национално ниво, а се опитва да създаде мрежа, която да остане активна и между изборите.

Разрастването на местните структури обаче поставя пред „Прогресивна България“ и друг проблем – какви хора ще бъдат привлечени в партията и доколко новите организации ще успеят да се превърнат в устойчиви политически екипи. Именно липсата на добре изградена местна мрежа често се посочва като една от слабостите на новите политически проекти, които постигат висок резултат на парламентарни избори, но впоследствие срещат трудности при превръщането на този вот в трайна подкрепа.

На някои места вече се появяват и интересни биографични детайли около новите местни ръководители. В Севлиево например за лидер на местната организация е избрана Светла Георгиева, представена от формацията като дългогодишен общественик. Тя обаче има два мандата като общински съветник, като е била избирана от различни местни коалиции. В Дряново начело на общинската структура е Иван Събев, представян като икономист, преподавател и предприемач. Преди това той също е бил общински съветник, а впоследствие е участвал и като кандидат за народен представител от „Изправи се! Мутри вън!“.

Тези примери показват, че при разширяването си „Прогресивна България“ неизбежно ще привлича хора с различен политически и обществен опит. Въпросът е дали формацията ще успее да обедини тези местни активисти около обща политическа линия, без да допусне старите местни зависимости и конфликти да се пренесат в новите структури.

Предстоящите месеци ще бъдат ключови именно за това. Партията вече разполага със сериозен парламентарен ресурс и започва да изгражда организационна инфраструктура в почти цялата страна. Следващата голяма проверка обаче ще бъде местният вот, където националната популярност не е достатъчна сама по себе си.

На местни избори резултатите зависят в значителна степен от разпознаваемостта на кандидатите, личните контакти, работата на терен и способността на партийните организации да мобилизират избиратели в конкретните общини. Именно затова ранното изграждане на структури може да се окаже решаващо за „Прогресивна България“.

До изборите през 2027 г. остава време, но политическата подготовка вече е започнала. Дали новата формация ще успее да превърне настоящия си национален успех в трайно присъствие в общините и местната власт, ще стане ясно след следващия вот. Засега обаче сигналите са категорични – „Прогресивна България“ не възнамерява да чака началото на предизборната кампания и вече започва битката за местните структури и местната подкрепа.

• 
  Тракийци от цялата страна се събраха в Божура: настояват за решаване на въпроса с обезщетенията и за по-силно присъствие на тракийската история в учебниците/кадри/
• 
  България очаква решение за излизане от „сивия списък“ за пране на пари
• 
  Около 500 000 души ще получат коледна финансова подкрепа
• 
  Военен F-4 Phantom се разби пред публика по време на авиошоу край Атина
• 
  Важни уточнения за ученици и студенти: Кога се плаща за медицинска бележка и кой внася здравните осигуровки