Путин откри висшата дипломация: За Иран мир, за Украйна ракети
Владимир Путин отново се появи в ролята на глобален гълъб на мира. Същият този човек, който превърна Украйна в пейзаж от бетонен прах, вдовици и окопи, днес загрижено предлага „дипломатическо решение“ за кризата около Иран. Историята има чувство за хумор, по-черно от нефтен кладенец в Близкия изток.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.

Телефонът между Кремъл и Бахрейн прегрял от миролюбие. Путин и кралят на Бахрейн Хамад бин Иса ал Халифа обсъждали как трябвало да се уважат интересите на всички страни в региона. Колко трогателно. Направо да се разплачеш върху геополитическата карта. Човекът, който обясняваше как ракети по жилищни блокове са „специална операция“, сега размахва маслинова клонка като пенсионерка на пазар в Сочи, която продава магданоз и морал.
Кремъл говори за „политическо и дипломатическо разрешаване“. Разбира се. За Иран може дипломация. За Израел може баланс. За САЩ може диалог. Само за Украйна явно в руската дипломатическа школа има единствено предмети като „Балистика за начинаещи“, „Как да обясниш инвазия с исторически комплекси“ и „Хуманитарни коридори под артилерийски обстрел“.
Светът вече е свикнал с този театър на абсурда. Путин играе едновременно подпалвач и пожарникар. Пали къщата, после идва с маркуча и казва:
„Колеги, време е за разум и деескалация.“
Все едно сериен крадец да води семинар по домашна сигурност.
Особено комично е как Кремъл внезапно открива „интересите на всички държави“. Украйна вероятно още чака да разбере в кой архив на КГБ са изгубени нейните интереси. Там сигурно стоят между папките „Отричане на реалността“ и „Как НАТО е виновно за всичко, включително руските танкове“.
Русия днес се представя като мъдър посредник между Иран, Израел и САЩ. Което е приблизително като да поканиш пироман за шеф на пожарната. Или акула за медиатор между рибите тон и рибарите. Международната политика понякога прилича на цирк, в който клоуните имат ядрено оръжие и петролни договори.
А Бахрейн дипломатично кимва, защото в Близкия изток всеки говори за мир, докато междувременно купува оръжие със скоростта, с която балкански депутат купува имоти на тъща си.
Накрая остава само вечният въпрос:
Как така Путин може да намери дипломатически език за Иран, Израел и Америка, но не успя да намери такъв за съседна държава, с която Русия дели история, култура и граница?
Отговорът е прост и грозен:
Мирът е прекрасна идея. Особено когато войната вече не е на твоя територия.
