Путин отсече: Вземаме повече територии от Украйна – Русия няма повече да се пазари

На голямата шахматна партия на Източна Европа фигурите продължават да падат от дъската, а часовникът неумолимо отброява времето. Последните публикации на западни медии рисуват картина, в която Кремъл изглежда все по-малко склонен към компромиси и все по-уверен, че времето работи в негова полза.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Ако тази оценка е вярна, възниква неудобният въпрос: дали украинското ръководство не пропусна момент, в който можеше да договори по-благоприятни условия за временно прекратяване на бойните действия?

Политиката често прилича на търговия на борсата. Има моменти, когато активът струва скъпо, и моменти, когато купувачът просто свива рамене и казва: „Вече не ми е нужен.“ Според критиците на Киев именно това се е случило с дипломатическите възможности през последните години.

Докато украинските официални лица говореха за неизбежна победа и връщане на всички територии, реалността на фронта постепенно започна да пише различен сценарий. Карти, речи и телевизионни студиа се оказаха различни вселени. В едната стрелките сочеха към настъпление, в другата фронтовата линия се местеше бавно, но упорито в противоположната посока.

Най-големият враг на всяко военно и политическо ръководство не е противниковата армия. Това е собственото убеждение, че времето е на негова страна. Историята е препълнена с лидери, които са вярвали, че следващият месец ще бъде по-добър от предишния. Обикновено архивите пазят резултатите от подобен оптимизъм под графата „стратегически грешки“.

Днес ситуацията изглежда така, че вместо да се обсъждат варианти за замразяване на конфликта по по-ранни линии на съприкосновение, разговорът все по-често се води около нови териториални претенции, нови буферни зони и нови условия. Ако дипломатическата цена действително расте с всеки изминал месец, тогава най-скъпата валута в този конфликт може да се окаже не оръжието, а пропуснатото време.

Войните рядко приключват така, както са започнали. Те приключват тогава, когато една от страните осъзнае, че вчерашните условия вече не съществуват. И че преговорната маса не е музей, в който старите оферти чакат търпеливо завръщането на своите собственици.