Пчеларите в България настояват за въвеждане на такса „опрашване“ на земеделците
2024 – една от най-тежките години за българските пчелари
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Изминалата 2024 година бе определена като една от най-лошите за пчеларския бранш в България. Ниските добиви, високата смъртност сред пчелите и ниските изкупни цени доведоха до сериозни затруднения за производителите на мед. Според експерти, основните причини за кризата са неблагоприятните климатични условия, ограничената наличност на нектароносни растения и нерегламентираният внос на нискокачествен мед.
- Времето днес: Дъждовно и ветровито, с гръмотевици в следобедните часове
- Разходите за отбрана в ЕС през 2023 година възлизат на 227 милиарда евро
- 112 с нова опция: Видеовръзка, глас и данни в реално време!
- Министър Вълчев посети Бургаския държавен университет! (снимки)
- Генерал Сирски: Русия усилва атаките в Сумска област, Украйна реагира с нови мерки
Такса „опрашване“ – възможно решение за сектора
Председателят на Областния пчеларски съюз в Плевен, доц. Юлиян Станчев, предложи въвеждането на такса „опрашване“, която земеделските производители да плащат на пчеларите. Според него, подобна практика отдавна съществува в САЩ, където фермерите заплащат значителни суми за услугата по опрашване. Например, през миналата година американските пчелари са получавали до 175 долара на пчелно семейство за опрашване на бадеми, което осигурява стабилен доход за тях.
В България подобни договорености между пчелари и земеделци са изключително редки, въпреки че съществуват култури, зависими от опрашването. Липсата на адекватна политика в тази насока е един от факторите, допринасящи за финансовите трудности на пчеларите.
Финансова подкрепа и предизвикателства
През 2024 година българските пчелари са получили над 22,5 млн. лева държавна подкрепа, но според тях това не е достатъчно за справяне с кризата. Изкупната цена на меда остава изключително ниска – около 4 лв. за килограм на едро, докато на дребно цените са в пъти по-високи. Ситуацията се влошава допълнително от вноса на евтин мед от Китай и Украйна, който често е с неясно качество. Според Станчев, този мед не преминава естествен процес на узряване, а се изсушава изкуствено, което подкопава доверието на потребителите към продукцията.
Ниска консумация на мед в България
Освен финансовите предизвикателства, пчеларите са изправени и пред ниската консумация на мед в страната. Докато в държави като Гърция и Турция средната годишна консумация на мед на човек надхвърля 1 кг, в България тя е едва 400 грама. Това допълнително затруднява местния пазар и налага нуждата от насърчаване на вътрешното потребление.
Пчеларският бранш в България продължава да търси решения за стабилизиране на сектора. Въвеждането на такса „опрашване“ може да бъде една от мерките, които да осигурят устойчиви доходи за пчеларите и да защитят жизненоважната им роля в земеделието.