Пъпната връв – последната връзка между родилката и бебето: Защо все повече лекари не бързат да я прережат ?

Минути след раждането се случва нещо удивително – бебето вече е поело първата си глътка въздух, но връзката му с плацентата все още продължава да работи. Именно затова практиката да се изчака преди прерязването на пъпната връв отново привлича все по-голямо внимание.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Пъпната връв често изглежда като нещо, което принадлежи изцяло на живота в утробата. В действителност обаче тя има важна роля и в първите минути след раждането. Чрез нея плацентата продължава да предава кръв към новороденото, докато организмът му постепенно преминава към самостоятелно кръвообращение.

Именно това стои зад т.нар. отложено прерязване на пъпната връв.

Какво всъщност се случва в тези минути?

Когато бебето се роди, то започва да диша самостоятелно, но кръвта в плацентата не изчезва магически. За определен период продължава т.нар. плацентарна трансфузия – част от кръвта преминава от плацентата към новороденото.

Според Американския колеж по акушерство и гинекология изчакването поне 30–60 секунди при повечето жизнени новородени увеличава хемоглобина при раждането и подобрява запасите от желязо през първите месеци от живота.

И тук идва една от най-интересните подробности: това не е просто „още малко кръв“. Допълнителният обем може да осигури и желязо, а кръвта от плацентата съдържа имуноглобулини и стволови клетки. Потенциалните дългосрочни ползи от последните обаче все още се проучват.

„Да не се реже, докато не побелее“ – има ли истина?

Тук трябва да се направи важна разлика.

Популярното твърдение, че пъпната връв задължително трябва да остане неперерязана докато напълно обезцвети, не е стандартна медицинска препоръка.

Още по-интересното е, че актуалният научен документ на Кралския колеж по акушерство и гинекология във Великобритания посочва, че пулсацията на пъпната връв сама по себе си не трябва да определя момента на прерязване, защото не показва надеждно колко кръв реално преминава към бебето. Решението трябва да се съобразява със състоянието на новороденото, дишането и сърдечната честота.

Тоест магическа граница от типа „изчакваме, докато стане напълно бяла“ няма.

Но идеята зад по-дългото изчакване е реална – да се даде време на естествения преход от плацентарно към самостоятелно кръвообращение.

И науката през 2026 г. казва нещо доста интересно

През юли 2026 г. Кралският колеж по акушерство и гинекология публикува обновен преглед на доказателствата и заяви, че незабавното прерязване на пъпната връв вече не се препоръчва рутинно. Според организацията изчакването няколко минути може да подобри резултатите за новороденото, като ползите са особено значими при недоносените бебета.

Това е любопитен обрат в сравнение с практиките, които дълго време са били приемани за стандарт.

При доносените бебета отложеното прерязване е свързано с по-високи нива на хемоглобин и по-добри запаси от желязо. При недоносените ползите могат да бъдат още по-съществени – по-добра адаптация на кръвообращението, по-малка нужда от кръвопреливане и по-ниска честота на някои сериозни усложнения.

Но има и едно важно „но“

Това не означава, че пъпната връв трябва да се оставя винаги и при всякакви обстоятелства.

Ако майката има сериозно кървене или бебето се нуждае от незабавна реанимация, медицинският екип може да прецени, че трябва да действа веднага. При такива ситуации безопасността на майката и детето е абсолютният приоритет.

Отложеното прерязване също може да бъде свързано с малко по-висока вероятност от жълтеница, която да изисква фототерапия при някои доносени бебета, поради което новородените трябва да бъдат наблюдавани.

Пъпната връв не е просто „кабел“

Може би най-красивото в цялата история е, че това, което изглежда като обикновена биологична връзка, всъщност е част от изключително сложна система.

В утробата пъпната връв пренася кислород и хранителни вещества към бебето и отвежда отпадните продукти обратно към плацентата. А след раждането тя постепенно приключва своята работа, докато новороденото започва да диша и да поддържа самостоятелно кръвообращение.

Затова първите минути след раждането са не просто красив момент за родителите. Те са физиологичен преход, който организмът на бебето извършва стъпка по стъпка.

И може би именно затова съвременната медицина все по-често избира не да се намесва веднага, а да даде на природата малко повече време да довърши процеса, който е започнала девет месеца по-рано.

Важно: времето за прерязване на пъпната връв трябва да се обсъди с наблюдаващия акушер-гинеколог и не бива да се променя самостоятелно при конкретно раждане.

• 
  Тракийци от цялата страна се събраха в Божура: настояват за решаване на въпроса с обезщетенията и за по-силно присъствие на тракийската история в учебниците/кадри/
• 
  България очаква решение за излизане от „сивия списък“ за пране на пари
• 
  Около 500 000 души ще получат коледна финансова подкрепа