Разбиващо! Дефицитът бил огромен. А кой държеше волана, докато автобусът летеше към пропастта?

Българската политика отново влиза в любимия си театрален жанр: „Ние открихме катастрофата, но нямаме представа кой е шофирал.“

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Днес слушаме как държавата е на червено. Дефицитът бил рекорден. Фискалният резерв бил опоскан. Чекмеджетата били пълни със скрити фактури. Поръчки за стотици милиони. Аванси за дейности, които никой не е виждал. Пари изчезнали по трасето между бюджета и реалността.

Добре. Ако всичко това е вярно, възниква един досаден въпрос.

Кой управляваше досега?

Защото дефицитът не пада от Марс. Не се ражда спонтанно като гъба след дъжд. Някой е подписвал. Някой е разпореждал. Някой е раздавал обществени поръчки. Някой е харчил като пиян моряк с чужда кредитна карта.

И сега същите политически среди обикалят телевизионните студиа с физиономията на археолози, открили руините на древна цивилизация.

„Много е тежко положението.“

Наистина ли?

А до вчера къде бяхте? На екскурзия до Луната?

Българските граждани от години слушат една и съща грамофонна плоча. Всяка нова власт намира празна хазна. Всеки нов министър открива огромна дупка. Всеки нов бюджет се оказва наследство от предишните. После идват следващите и откриват нова дупка, оставена от предходните откриватели на дупки.

А затворите продължават да стоят подозрително празни откъм политически елит.

Тук идва голямата мистерия на българския преход.

Според политиците са извършени чудовищни злоупотреби.

Според политиците са източени милиарди.

Според политиците има нагласени обществени поръчки.

Според политиците има незаконно забогатели хора.

Но когато стигнем до съдебната фаза, всички престъпници изведнъж се изпаряват като сутрешна мъгла над язовир.

Парите ги няма.

Виновни няма.

Осъдени няма.

Конфискации няма.

Само пресконференции има.

Държавата прилича на кораб, в който всеки капитан сочи пробойните, оставени от предишния, докато сам продължава да гребе вода с лъжица и да обяснява колко тежко е положението.

А народът вече не иска обяснения.

Не иска нови анализи.

Не иска нови комисии.

Не иска поредните експерти, които да установят очевидното.

Народът иска имена.

Иска отговорност.

Иска да види поне една истинска едра риба, която не плува между парламента, министерствата и телевизионните студиа, а отговаря пред закона.

Защото ако наистина има милиарди липси, ако наистина има злоупотреби за стотици милиони, ако наистина фискалният резерв е бил превърнат в пустиня след нашествие на бюджетни скакалци, тогава обществото има право да попита:

Къде са виновните?

И защо още не са обвиняеми?

Президентът Румен Радев също няма право повече да стои в ролята на коментатор от първия ред. Българите очакват ясна позиция и конкретни действия от всички институции. Не поредната порция политически фолклор, в който всички знаят кой е виновен, но никой не смее да произнесе имената на глас.

Защото държава не се управлява с оправдания.

Не се спасява с брифинги.

Не се ремонтира с телевизионни интервюта.

Истинският тест започва сега.

Ще видим ли разследвания, обвинения и конфискации?

Или отново ще наблюдаваме стария български сериал: много шум, много дим и нито един отговорен за пожара.

Историята показва, че когато политиците започнат ежедневно да говорят за тежкото наследство, обикновено се подготвя почвата за тежки решения, които ще плаща обществото.

А сметката, както винаги, пристига при хората.

Никога при тези, които са я натрупали.