Разпети петък е! Денят, в който човечеството се отрече от своя Спасител

Разпети петък е най-тъжният ден в църковния календар. Ден на болка, мълчание и безкрайна скръб. На този ден си спомняме как Христос бе предаден, осъден и разпнат – не заради вина, а заради любов.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

В онзи съдбоносен ден Пилат Понтийски поставя пред народа избор: кого да освободят – Иисус, наричан Христос, или Варава – разбойник и престъпник. Народът избира Варава. А за Иисус – кръст. „Разпни Го!“ – крещят те, обезумели от злоба и страх, заслепени от гордост и лъжа.

Пилат ги предупреждава: „Аз съм невинен за кръвта на този Праведник.“ А тълпата отвръща с нещо, което отеква през вековете: „Кръвта Му нека бъде върху нас и върху децата ни!“

Това не е просто исторически епизод. Това е огледало на човешката същност – колко лесно предаваме светлината, когато ни е по-удобно да останем в сянката. Колко бързо избираме насилието пред любовта. Разпети петък ни показва цената на тази грешка – Кръстът.

Днес, хилядолетия по-късно, светът все още носи раните на онова решение. Земите, които някога чуха стъпките на Спасителя, са разтърсвани от войни. Мирът е мираж. Кръвта не е престанала да се лее. Болката не е престанала да говори.

Но Разпети петък не е само за вина. Той е и за покаяние. За прошка. За това да се спрем, да паднем на колене и да помълчим. Да признаем, че сме слаби. Че днес не бихме избрали Варава. И че само чрез Христовата жертва имаме надежда.

Днес не е време за обвинения. Днес е време за сълзи. За молитва. За дълбока тъга. За размисъл. Защото на този ден Бог бе разпнат – и то не от един народ, а от цялото човечество.