Разрушителната сила на глобализацията: Как евроатлантическите ценности заплашват българската история и култура

Автор: Янчо Николов

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

В днешния глобализиран свят, българската култура и история са изправени пред сериозни предизвикателства, които произтичат от влиянието на евроатлантическите ценности. Тези предизвикателства се проявяват по множество начини, включително в сферата на историческото кино, което традиционно играе важна роля в съхранението на националната идентичност. В следващата статия ще разгледаме как външните влияния, политическите интереси и социалните норми застрашават българската култура, като използваме примери, съпоставки и остра критика.

Историческото кино: Оборище на нациоанално самосъзнание или жертва на чуждестранни интереси?

Историческото кино е ключов инструмент за съхраняване на националната идентичност и културно наследство. В България филмите, посветени на национални герои като Христо Ботев и Васил Левски, не са само исторически реконструкции; те са съществена част от националната самоидентификация.

Филмът „Ботев“, режисиран от Максим Генчев, и „Левски“, също част от неговото творчество, се опитват да представят тези важни исторически фигури по нов начин, съчетавайки историческите събития с личните им качества и личностни борби. Два уникални шедьовъра на историческите ни герои бяха тотално омаскарени и оплюти от продажната ни власт, журналистика и кино критика.

Критика и съпоставка, но без основание

Тези филми обаче са подложени на жестока критика. Критиците твърдят, че представянето на героите с по-модерни интерпретации може да изкриви историческата истина. Някои виждат в тях опити да се адаптират към съвременните социални норми, които може да изглеждат в конфликт с традиционните възприятия за националните герои. Така например, акцентът върху личните аспекти и сложността на личностите на Ботев и Левски може да бъде възприет като опит за „осъвременяване“ на героите, което може да се възприеме като деформация на историческите факти. Реално това не е така, защото нашите исторически герои имат и своя човешка страна, която трябва да познаваме много добре.

Недостатъците на острата критика

Тази критика често игнорира факта, че културната продукция трябва да се адаптира към съвременния контекст. Вместо това, се наблюдава натиск за съхраняване на един изкривен образ на историческите личности, който може да не отразява реалната сложност на техните живота и борби. Това състояние на културен застой е опасно, тъй като ограничава възможността за развитие и ново разбиране на историческите събития и личности. Прекаленият светец и Богу не е драг. Същото важи и за нашите исторически личности. Какво реално знаем за тях? Какво знаем за техния личен живот, душевни изживявания, терзани и какво ги е подтикнало да вършат това, което историята ни показва. Ние сме длъжни да знаем истината за тях. Това няма да ги направи по-малко уникални или да разбие представите ни за техния героизъм. Напротив! Истинската представа за тях ще ни доближи повече до техните личностни човешки черти и качества, а за мнозина ще бъде пример да се оприличат с тях и да следват примера им.

Влияние на евроатлантическите ценности: Заплаха или нова възможност за интеграция?

Евроатлантическите ценности и интеграцията в международни структури като ЕС и НАТО носи със себе си нови социални и културни норми. Много българи смятат, че тези влияния подкопават традиционните български ценности и културни особености. Примери като възхода на западния начин на живот и социалните промени, свързани с LGBTQ+ права, създават нови културни реалности, които не винаги са в съответствие с традиционните възприятия.

Съпоставка

Докато някои гледат на тези промени като на заплаха за националната идентичност, други ги виждат като възможност за развитие и адаптация на съвременното общество към глобалния контекст. Например, подобренията в социалните права и равенството са глобални тенденции, които съществуват в много развити страни и са част от техния напредък към „социална справедливост“. Нещо, което се приема и е характерно за едни общества, но е чуждо за други, които се придържат изконно към традиционализма и класическите световни норми на изходната природна еволюция.

Остра критика

Критиците на евроатлантическите влияния не са забравили, че всяка култура е в състояние да се развива и адаптира, без да загуби своята същност, но в границите на допустимото и без да заменят културните ценности и норми на другите общества.

Те се съпротивляват на новите социални реалности, които идват с глобализацията и смятат, че трябва да се намери начин да се интегрират тези нови елементи по начин, който запазва и укрепва националната идентичност. Не за сметка на нея.

Политически и икономически интереси: Кой печели от културната деградация?

В България политическите интереси и икономическите решения често влияят на културната продукция. Например, забавянето или спирането на проекти, свързани с българската история, като проектите за филми за Иван Александър, царица Теодора и Стефан Караджа, могат да бъдат резултат от политическо влияние и икономическа нестабилност. Трезво мислещите много добре осъзнават, че такива действия представляват опити за потискане на националната култура в полза на чуждестранни интереси и комерсиални цели.

Тази ситуация поставя под съмнение политическите и икономическите приоритети на страната. Когато културни проекти, които са от съществено значение за националната идентичност, са блокирани или игнорирани, се поставя под въпрос ангажиментът на страната към собственото си културно наследство. Това може да доведе до дългосрочни негативни последици за културната идентичност на нацията.

Евроатлантическите ценности и глобализацията представляват сложни предизвикателства за българската култура и история. Съществува нужда от внимателен баланс между съхранението на националното наследство и адаптацията към съвременния глобален контекст.

Политическите и икономическите интереси, както и социалните промени, могат да предизвикат сериозни последствия за културната идентичност. За да се запази автентичността и уникалността на българската култура, е необходимо да се обърне внимание на нуждата от поддържане на качествена културна продукция и същевременно интегриране на новите социални реалности по начин, който обогатява, а не разрушава националната идентичност.

Личности, като българскикят режисьор Максим Генчев и продуцентът Десислава Ковачева трябва да бъдат подкрепяни и стимулирани от държавата, а не хулени, критикувани и възпрепятствани да представят реалната ни история на големия екран.

Повече за киното в страната ни, за положението в което се намира и неговите наболели проблеми ще разговаряме с двамата големи български творци в следващото ни предаване от Свети Влас. Очаквайте уникално видео интервю с двамата големи кино дейци само в Днес България.