Растящата разлика в заплатите между държавния и частния сектор отново разпали спор
Темата за доходите в България отново влезе във фокуса на общественото внимание след оживен дебат в предаването „Здравей, България“. В студиото позиции сблъскаха председателят на Общото събрание на АИКБ Васил Велев и президентът на КНСБ Пламен Димитров. Поводът са последните данни за третото тримесечие на 2025 г., които показват нарастваща разлика между възнагражденията в държавния и в частния сектор.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Какво показват числата
Според представената статистика средната брутна заплата в държавните структури достига 2844 лева, докато в частния сектор е 2621 лева. Разликата е една от най-големите в последните години и е в полза на публичния сектор.
Велев обърна внимание, че разликата при нетните доходи е още по-осезаема. По думите му тя достига средно 526 лева. Причината е в различния начин на облагане и осигуряване. Част от служителите в публичния сектор – например в МВР, отбраната, съдебната власт и сред държавните служители – плащат само 10% данък върху доходите, без да внасят осигуровки за своя сметка. Така реалното намаление на брутното им възнаграждение е 10%.
В същото време работещите в частния сектор поемат 22,4% за осигуровки и данък общ доход от собствената си заплата. Това, според Велев, обяснява значителната разлика в реално получаваните суми.
Аргументите на бизнеса
Според председателя на АИКБ проблемът не е само във величината на възнагражденията, а и в ефекта върху пазара на труда. Той подчерта, че в условията на пазарна икономика заплатите трябва да следват производителността. Ако разходите за труд се увеличават по-бързо от способността на фирмите да реализират продукцията си на пазара, това води до напрежение в бизнеса.
Велев предупреди, че когато публичният сектор изпреварва частния по доходи, това създава стимул за пренасочване на кадри към държавната администрация. По думите му това отслабва реалната икономика и води до изтегляне на ресурси от бизнеса.
Позицията на синдикатите
Пламен Димитров оспори част от изводите. Той направи разграничение между държавен и обществен сектор, като подчерта, че в обществения сектор работят около 600 хиляди души, а в държавното управление – без сектор „Сигурност“ – приблизително 114 хиляди.
Според него динамиката на заплатите през последните четири години показва по-балансирана картина. Ако се сравнят третите тримесечия на 2022 и 2025 г., реалният ръст на възнагражденията – след отчитане на инфлацията – е 22,7% в частния сектор и 22,1% в обществения. Тоест, твърдението, че частният сектор трайно изостава по темп на растеж, не се потвърждава от данните.
Димитров призна, че към третото тримесечие на 2025 г. общественият сектор получава средно със 75 евро повече от частния, но подчерта, че подобни разлики са се наблюдавали и в предходни години в двете посоки. Според него частният сектор има потенциал да навакса до края на годината.
Той посочи и други данни на НСИ, според които средната работна заплата за страната към момента е 2678 лева, като за последните четири години тя е нараснала с 65%. По думите му не може да се говори за „изсмукване“ на средства от бизнеса, тъй като всички работещи плащат данъци и осигуровки.
По-широкият въпрос
Дебатът показва, че темата за доходите далеч не е еднопластова. От едната страна стои притеснението на бизнеса за конкурентоспособността и производителността. От другата – аргументът, че публичният сектор също трябва да предлага адекватни възнаграждения, за да задържи квалифицирани кадри.
В основата на спора остава въпросът как да се постигне баланс: достатъчно високи заплати, които да гарантират стандарт на живот и стабилна администрация, без това да създава дисбаланси на пазара на труда и натиск върху реалната икономика.
Очевидно е, че разговорът тепърва ще продължи. А решението ще изисква не само сравняване на числа, а ясна визия за ролята на държавата и бизнеса в развитието на икономиката.
