Революционно! Гласът на хората трябва да се чува! Идеята на журналиста и PR Янчо Николов за нова роля в парламента
Живеем в свят, в който доверието към институциите все по-често се размива. За щастие на обществото се появяват гласове, които настояват за промяна. Един от тях е на Янчо Николов – уважаван бургаски журналист и PR специалист, човек с дълбоко усещане за обществените процеси.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
В свое интервю той представи идея, която звучи едновременно смело и логично – въвеждането на институция, подобна на римския „народен трибун“, в рамките на българския парламент.
Г-н Николов, вие често говорите за липсата на автентично представителство в днешната политика. Смятате ли, че една фигура като римския трибун може да има място в българския парламент?
Янчо Николов: Абсолютно. Вижте, в древен Рим трибуните са били щит между народа и властта. Те не просто са говорили, а са можели реално да спрат вредни решения. Днес у нас има тежък дефицит на доверие – хората не се чувстват представени. Фигура, подобна на народния трибун, би могла да компенсира този срив.
Николов говори с убеденост. Вярва, че политическата система в България може да се промени, ако към нея се добави нов, автентичен глас – този на обществения трибун.
Въпрос: Как точно си представяте ролята на един такъв трибун в рамките на сегашния парламент?
Янчо Николов: Като ясно отделена, непартийна позиция. Трибуните ще бъдат избирани пряко от гражданите, не от партии. Те няма да гласуват закони, но ще имат право на глас – буквално. Ще могат да изнасят аргументи от парламентарната трибуна, да предлагат теми за обсъждане, да блокират спорни законопроекти временно, докато се проведат обществени консултации.
„В древен Рим трибуните са били щит между народа и властта. Те не просто са говорили, а са можели реално да спрат вредни решения“, подчертава той.
Точно такава функция вижда той в съвременния контекст – защитник на хората, независим от партийния апарат. Някой, който не просто присъства, а действа. С правото да поставя теми, да изразява аргументи от парламентарната трибуна и дори временно да блокира спорни закони до провеждане на обществени консултации.
Народният трубун е бил именно това – буфер между властта и реалността!
Въпрос: Това звучи почти революционно. Как бихме могли реално да го въведем?
Янчо Николов: Напълно възможно е. Говорим за конституционно разписана роля с конкретни правомощия. Излъчването на тяхната дейност трябва да е напълно прозрачно – livestream, записи, платформа за коментари. Нещо като “граждански канал”, чрез който обществото не само гледа, но и участва.
Николов вижда ролята на трибуна като „ясно отделена, непартийна позиция“. Тези представители ще бъдат избирани пряко от гражданите – без партиен филтър. Те няма да участват в гласувания, но ще имат правото на слово и инициатива. Ще представляват гласовете, които иначе не се чуват – на земеделци, занаятчии, млади хора, пенсионери, всички онези, които усещат, че политиката минава покрай тях.
На въпроса как това може да стане, Николов е категоричен: „Напълно възможно е.“ Според него е необходима конституционна рамка, с точно разписани правомощия. Прозрачността трябва да бъде водещ принцип – livestream от заседания, записи, публична онлайн платформа за коментари и участие. Един своеобразен „граждански канал“, чрез който обществото да не бъде просто зрител, а активен участник.
Какво би спечелило обществото от подобна промяна?
Янчо Николов: Най-ценното – доверие. В момента хората гледат на парламента като на затворена система. Ако се въведат трибуни, които са истински техен глас – не партийни говорители, а избрани защитници – тогава и институциите ще започнат да тежат повече. Ще се наложи политиците да се съобразяват не само с коалиционните си договорки, а и с реалните нагласи на хората.
В най-важния момент от разговора Николов обобщава с една дума – доверие. „Хората гледат на парламента като на затворена система. Ако се въведат трибуни, които са истински техен глас – не партийни говорители, а избрани защитници – тогава и институциите ще започнат да тежат повече.“
Той вярва, че политиците ще трябва да се съобразяват не само с коалиционните си споразумения, а и с реалните настроения на хората. А това, казва той, е началото на една по-зряла демокрация.
Въпрос: Вие вярвате, че това може да се случи в България?
Янчо Николов: Ако не вярвах, нямаше да говоря за това. Идеята не е в полето на утопиите. Напротив – тя е логичен отговор на системен срив в представителството. Време е парламентът да започне да чува, не само да говори.
Реално, не утопично
Идеята на Янчо Николов не е просто предложение. Тя е симптом за нуждата от промяна. За желание обществото да бъде чуто. И ако някой ден в Народното събрание прозвучи нов глас – независим, ясен и избран от народа – то може би ще си спомним откъде е започнало всичко.
Днес чухте един бургаски журналист с идея почерпена от историята на римската политика и родена от желанието за истинско представителство на народа!
