Резили! Зам. председателят на парламента Иван Ангелов бездарник ли е?! Румене, този ли е най-компетентния в ПБ?!

Българската политика отдавна е доказала, че може да превърне всеки сериозен въпрос в театрална лакърдия, в която главните актьори са абсолютни бездарници, забравят репликите си, но продължават уверено да обясняват сюжета на публиката.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Поредният бисер дойде от парламентарната трибуна и телевизионния ефир, където заместник-председателят на Народното събрание Иван Ангелов обясни, че според „официални източници“ войната в Украйна е „специализирана военна операция“. Това е онзи тип политическа еквилибристика, при която човек се опитва да ходи по въже, но първо трябва да реши, дали въжето изобщо съществува.

Проблемът не е само в думите. Думите са важни, особено когато става дума за война, защото езикът често е първата жертва на пропагандата. Когато някой нарича война „операция“, това не е просто езиков избор. Това е политическа рамка. Опит да се промени възприятието за събитията.

Самият термин „специална военна операция“ не е военно-правна категория, която магически отменя реалността на бойното поле. Това е политически термин, използван от руското ръководство за обозначаване на нахлуването в Украйна. Международните организации и огромна част от държавите определят случващото се като война.

Но очевидно в България вече сме достигнали ново ниво на експертност: специалисти, които първо обясняват, че не знаят разликата между две понятия, а после настояват обществото да им повери решения за националната сигурност.

Това е като механик, който казва: „Не знам дали двигателят е счупен или просто е решил да почине“, но веднага след това предлага да караме по магистралата с 200 километра в час. Човешката история е пълна с такива моменти, защото явно човечеството има необяснима слабост да назначава хора на позиции, където увереността им е по-голяма от познанията им.

Още по-интересно е, когато подобни позиции идват от хора, които са част от политическия кръг около президента Румен Радев. Президентът от години изгражда образ на човек с военна компетентност и стратегическо мислене, но около него често се появяват фигури, които демонстрират по-скоро политическа неграмотност, отколкото модерна визия за света.

Военната професия безспорно заслужава уважение. Един летец трябва да има дисциплина, реакция и хладнокръвие. Но управлението на държава не е полет на изтребител. Там няма копче за катапултиране, когато ситуацията стане неудобна. Там трябва стратегия, дипломация, икономика, международно право и разбиране на сложните процеси.

Да управляваш държава само защото си бил добър пилот е все едно да назначиш отличен шофьор за министър на транспорта и да очакваш той автоматично да разбира от железници, пристанища и авиационна политика. Самолетът лети нагоре, но държавата може да тръгне надолу.

Още една впечатляваща теза беше, че не трябва да се предоставят оръжия на Украйна. Тук идва големият въпрос: ако една държава е нападната, с какво точно се очаква тя да се защитава? С добри пожелания? С дипломатически усмивки? С конференции и чаши минерална вода?

Разбира се, светът има нужда от мир. Всеки нормален човек иска войната да приключи. Въпросът е как. Истинският мир не е просто моментът, в който нападнатият бъде принуден да сложи оръжие, докато нападателят запазва придобитото.

Оръжията сами по себе си не са решение. Те могат да удължат конфликт, но могат и да дадат възможност на нападната страна да не бъде прегазена. Балансът между подкрепа, дипломация и търсене на политическо решение е сложен. Именно затова държавите имат дипломати, експерти и стратези, а не само хора с готови фрази за телевизионни студиа.

Най-тъжното в цялата история е, че отново се връщаме към стария български политически цикъл: едни управляват, други чакат да се провалят, трети вече подготвят следващото спасение, което обикновено се оказва нова версия на стария проблем.

Така 36 години след началото на прехода продължаваме да въртим една и съща политическа пералня. Само дрехите се сменят, а петната остават.

И докато едни спорят дали войната е война или „операция“, реалността стои отстрани и търпеливо чака някой най-накрая да започне да говори като държавник, а не като коментатор в безкраен телевизионен спор.

Защото държавата не е играчка за политически експерименти. Тя е каруца по стръмен път. А когато кочияшите спорят как се нарича пропастта отпред, вместо да завият, резултатът обикновено е един и същ.

Каруцата продължава надолу.