Референдум за лева или кога празната глава търси кауза: Бургас, балдуинова шатра и малко кремълски вятър
В сърцето на Бургас, до самия Альоша — символ на една друга епоха, в която „братушките“ идваха не с инвестиции, а с танкове — е цъфнала малка бяла шатра. Напомня на балдуинова палатка, ама без рицари, без кръстоносци и, за съжаление, с обитатели без мозъци. От двете ѝ страни са залепени два плаката с горд надпис:
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
„Точно тук! Подпиши се за референдум за българския лев!“
И тук свършва тържествената част. Защото няма опашки, няма ентусиазъм — има само едно странно усещане, че времето е спряло някъде между 1984 и 1991 година. В шатрата скучаят млад мъж със златен ланец (вероятно закупен в евро или долари от Турция) и възрастна жена, коят е решила, че като българската Жана Д’Арк ще спасява левът, макар че отдавна не е девица.
Покрай тях понякога се отбиват групички пенсионери – да раздвижат краката, да обменят спомени и да си припомнят славните времена, когато „руският снайперист“ беше герой, а не метафора от мем. Сред репликите им се чуват бисери като:
„Да дойде един руски снайперист да ги оправи всичките!“
„Левът ще унищожават! Щото Путин не знае да им пусне един Орешник“
Е, да, какво по-добро решение за демократични проблеми от малко целенасочена стрелба, нали? Пък и като се замисли човек, какво общо има левът с Путин и Матушка Русия?!
Левът – последният бастион на патриотичния парадокс
И се чудиш — кои са тези хора, които ще ни „спасяват“ от еврото?
Същите, които държат спестяванията си в долари, пазаруват от Amazon и плащат Netflix с Visa.
Същите, които по време на COVID викаха „Не се ваксинирайте, ще ви чипират!“, а после си боднаха по три дози, за да могат да пътуват до Москва, ама транзит през Виена.
Тези герои на „левовата независимост“ обясняват как националната валута е символ на суверенитет, докато развяват руско знаме и пеят съветски маршове. Нищо не крещи „Да живее България!“ така силно, както „Катюша“ на фона на синьо-бяло-червен трибагреник.
Референдумът като нова форма на самозаблуда
Ама нека не бъдем злословни — все пак, демокрацията изисква плурализъм. Има хора, които вярват, че луната е направена от сирене, има и такива, които вярват, че левът ще ги спаси от „европейското робство“.
Само дето същите хора, ако им предложиш заплата в евро, ще се подпишат без референдум.
„Ние ще защитим българския лев!“, казват.
От какво, питам аз? От курса към стабилност? От по-ниски лихви? От това, че ще ни спре инфлацията? Може би искат да го защитят от собствената си некомпетентност.
Псевдопатриотите и вечният им сеир
Те са като сезонен вирус — появяват се преди избори, на национални празници или когато Кремъл смигне. Развяват знамена, викат „Да живее България!“, а после теглят субсидии и преводи от западни банки.
В един момент защитаваш лева, в друг — искаш „да се присъединим към Евразийския съюз“. Което е все едно да кажеш: „Искам да се отоплявам на свещи, щото токът е западно изобретение.’
Шатрата ще си стои. Пенсионерите ще продължават да спорят за комунизма и да прехвърлят историите на „едно време“. Листовките ще избелеят, вятърът ще ги разнесе, а с тях и поредната псевдокауза, родена от телевизионен патос и носталгия по време, в което хлябът струваше 20 стотинки и „едно достойнство“.
И като мине някой млад човек покрай палатката, ще каже тихо на приятелката си:
„Референдум за лева? Глупости. В Европа сме — там ни е мястото.“
И ще продължат напред.
А идиотите ще си останат. Защото, както винаги в историята — без тях псевдопатриотите просто нямаше да имат публика.
А списъците с подписалите се? Разбира се, че ще намерят своето предназначение. Вероятността някой вехтошар да си изтрие дирника след физиологическа нужда не е за пренебрегване.
