Русе пропищя от пикльовци с „права“- държавата им слугиня

Добре дошли в Русе, където тийнейджъри на по 12-13 години вече играят мутри. Бият, крадат, изнудват. И не — не в някой филм по Netflix, а в реалността, под прозорците ни. Момичетата също не остават по-назад – наваксват с агресията, че и надминават. Били друго дете, защото можели. Защото било „готино“. Защото се чувстват безнаказани. И са. Защото НПО-тата им извоюваха повече права, отколкото отговорности.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Малките господари на новото време – не можеш да ги пипнеш, не можеш да им повишиш тон, не можеш и да ги накажеш. Защото, не дай си Боже, нарушаваш човешките им права. А те, в отговор, ти чупят телефона, прозореца, зъбите… Или заплашват със самоубийство, ако не им купиш последния модел хуауей.

И после родителите отиват в Комисията с наведени глави. Жертви на собствените си деца. Жертви на система, в която си виновен, ако не можеш да ги възпиташ, но и си престъпник, ако се опиташ да го направиш „по стария начин“.

Какво точно правят децата в Русе, но не само …

Физическо насилие между деца: Случаи на групови побои – няколко момичета са нападнали и пребили друго дете. Това вече не е изключение, а тенденция.

Формиране на агресивни групи: Тийнейджъри се организират в така наречени „наказателни бригади“, които нападат други деца, изнудват ги и им крадат парите.

Кражби и хулиганство: Децата извършват дребни, но постоянни престъпления – кражби, вандализъм, тормоз.

Насилие над родители: Има нарастващ брой случаи на агресия, насочена към собствените им майки и бащи – от вербални обиди и заплахи до физически атаки.

Изнудване и емоционален тормоз: Деца заплашват родителите си, в някои случаи дори със самоубийство, за да получат пари, вещи или за да избегнат училище.

Пълно незачитане на авторитет: Учителите и възрастните вече не представляват никакъв авторитет – децата ги обиждат, пренебрегват и дори се държат агресивно с тях.

11-годишно момче: Агресивно, ежедневно създава конфликти, чупи вещи, удря. Причината – преживян тежък развод на родителите. Гневът му се е излял върху майката.

Дете с 34 възпитателни преписки: В крайна сметка е настанено във възпитателно училище-интернат. Родителите – единият в затвора, другият с множество присъди. Семейната среда напълно криминална.

Това не са изолирани случаи – това е тенденция. Децата в Русе не просто се държат лошо. Те формират улични „структури“, приличащи на банди. Насилието е организирано, преднамерено и безразсъдно. А държавата, родителите и институциите все по-често гледат безсилно, без реални лостове за въздействие.

За тези „деца“ няма „не може“. Те знаят правата си по-добре от родителите си. А уважение, благодарност, труд – това са думи от речника на баба им. В днешната реалност майката е „тъпа“, бащата е „ретро“, а учителите са просто подигравка за TikTok клипчета.

И сега какво? Държавата се чуди какви механизми да измисли, за да компенсира липсата на възпитание. Имаме 13 възпитателни мерки. Нищо, че половината не работят, а останалите се прилагат, когато вече е късно. Когато пикльото вече е в криминална схема, а родителите се чудят къде сбъркаха, докато социалните обясняват, че „насилието не е решение“.

Много е лесно да казваш какво „не трябва“ да се прави с едно дете. Не викай, не наказвай, не забранявай. Добре, ама после какво – да му ръкопляскаме, когато ни напсува? Да му дадем джобни, след като е заплашил съученик с нож?

Не е чудо, че стигнахме дотук. Поколение от разглезени, невъзпитани, агресивни нахалници, на които всичко им се полага, но за нищо не носят отговорност. Утре ще са тези, които ще съдят родителите си, защото са ги накарали да учат. Или ще ги обесят метафорично – и буквално – за едно „мами, изключи ми Wi-Fi-а“.

НПО-тата мълчат. Психолозите също. Всички говорят за „травмите в семейството“, но никой не говори за личната отговорност. За избора между добро и зло. За това, че понякога детето просто е лош човек, защото така е по-лесно.

Но спокойно – има още какво да се „осигури“ на тези деца. Още един проект, още една програма, още една комисия. И още едно поколение изгубени хора, на които всичко им е разрешено – освен да пораснат.