Руси Русев: Новият ми хит ще се казва „Зет като мед“!
Руси Русев е един от обичаните и популярни български и бургаски изпълнители.Има много хитове в широк музикален спектър. Работил с едни от най-добрите български композитори, поети и аранжори. Има над 30 авторски песни и 20 видеоклипа. Радва се на голяма популярност сред публиката и продължава да твори. Руси Русев даде интервю за Днес България, в което разкрива интересни нови подробности около професионалните си планове.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
-Г-н Русев, къде ви намираме в момента? С какво се занимавате и какви творчески планове имате?
– Точно в момента съм с мои близки хора и приятели и прекарваме заедно на караваната в Крайморие. Това са добри моменти, хубави неща. Иначе в професионален план продължавам да работя в студиото в Долно Езерово. Подготвям и още 2-3 нови неща.
– Какви са тези нови неща, ако не е тайна?
– Не е тайна. Подготвям песен за моите зетьове. За двамата ми зета. Те са добри момчета, хубави хора и искам да им посветя нещо. Какво друго, ако не песен. Това мога, това правя, и го правя от сърце. Подготвяме песните с Дани Манолова. Иначе самият хит смятам да го изпълня заедно с единия ми зет. Той обаче в момента е в чужбина. Като се върне ще довършим проекта. Песента, която мисля, че ще стане хит ще се казва „Зет като мед“.
– Интересно. Вие сте на 66-67 години, но показвате голяма енергия и тонус.
– Ооо, разбира се. Нямам никакво намерение да се отказвам. Аз тренирам, поддържам се. Плувам много, играя тенис, движа се. Чувствам се отлично. Дано така да продължава и занапред .
– Работили сте с много популярни композитори, аранжори, поети – Максим Горанов, Руслан Караьгозов, Ленко Драганов, Краси Гюлмезов, Ваньо Вълчев…Дани Младенова, както вече казахте?
– Така е Много сериозни хора и професионалисти. Удоволствие беше да работя с тях. Всеки ми е дал по неща, обогатил ме е. Дано и аз да съм им дал нещо от себе си…
– Как можете да охарактеризирате вашата музика?
– Трудно. Пял съм различни стилове. И фолк, дори и нещо като поп фолк, рок, балади, други по-специфични стилове. Пея това, което ми е на душата, така както усещам музиката. Тя ми е вдъхновение и начин на живот. Тя е моят духовен пулс.
– Какво е попфолка?
– Ами аз съм казвал, че като не е нито поп, нито фолк , тогава става попфолк. Това е явление, което превзе държавата в последните десетилетия. Превърна се в един голям бизнес. Не бих искал обаче да навлизам в детайли…
– Печели ли се от музика у нас?
– Някои спечелиха много. Други просто си изкарват хляба. Различно е. Наистина има изпълнители и хора от бранша, които станаха богати. Като цяло обаче е трудно. Особено за младите и по-неизвестни изпълнители. Борба за оцеляване. Трябва и малко късмет, някой да ти даде рамо. Дълга и трудна работа. Трънлив път. Но музиката не е бизнес, поне за мен. Тя е призвание.
Спомняте ли си коя беше първата песен, която изпълнихте пред публика?
– О, първата хитова песен, която изпълних пред публика, е „На бургаската гара“. При мен стана случайно, след като дойдоха промените през 1989-та. До този момент работех в бюро „Естрада“ с група. После, когато станаха промените, започнаха оркестрите да се разтурват, всеки да се спасява по някакъв начин, кой по двама, по трима, кой сам. Тогава излязоха и тези клавири, с които може човек сам да работи. Направих една група и заминах за Югославия. Беше 1991 година. Няколко дни след това станаха първите изстрели там, започна войната. Като се върнахме от Югославия, продължих сам с един клавир.
Такива бяха тогава условията, трудно беше с група да се работи. Мои приятели ми подсказаха, казаха ми да запиша нещо. Тогава касетки нямаше. Моите хора настояваха:
„Запиши нещо хубаво, ей така, като си пием ракийката да те слушаме“. И аз в къщи на едно малко касетофонче, с една малка свирчица, започнах да творя. А пък точно тогава трябваше да почина, защото гласът ми беше много изтощен от едно лято.
След време в музикалната класация „На бургаската гара“ беше на първо място, без да се знае кой точно е изпълнителят. И така албумът беше няколко месеца на първо място. А пък той толкова некадърно беше направен. Та така, тази касета толкова много се продаваше, хората спечелиха сума ти пари с нея, а аз не взех нито един лев от нея.
– Какво си пожелавате лично на себе си?
– Всяка вечер преди да си легна, благодаря на Господ, че съм здрав. Пожелавам си семейството ми да е здраво и си пожелавам да имам работа, защото то се е видяло, че пенсия няма да има. Пожелавам си и да мога да живея активно, както сега, аз спортувам, играя си тенис, плувам. Изпитвам удоволствие от живота, а за това нещо трябва да си здрав. Не ме мързи да работя, това е важното.
