Ръстът на заплатите в еврозоната се забавя въпреки ниската безработица
Ръстът на заплатите в страните от еврозоната се забавя през 2025 г., въпреки че пазарът на труда остава изненадващо устойчив. Данните на Европейска централна банка показват, че договорените възнаграждения са нараснали с 2,95% през четвъртото тримесечие на 2025 г. спрямо година по-рано. За цялата година увеличението е 2,83%. Това е осезаемо понижение спрямо 2024 г., когато ръстът достигна 4,51%.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Тази промяна е важна не само за работещите, но и за паричната политика в региона. Според публикация на The Wall Street Journal тенденцията подсказва, че инфлацията вероятно ще остане близо до целевото равнище от 2%, заложено от централната банка. Ако ръстът на възнагражденията се успокоява, рискът от нов ценови натиск намалява.
През последните години ускореното увеличение на заплатите беше един от факторите, които поддържаха инфлацията над целта. Работодателите бяха принудени да предлагат по-високи възнаграждения, за да задържат служители на фона на недостиг на работна сила. Част от тези разходи се прехвърляха върху крайните цени.
Сега картината изглежда по-балансирана. Икономистите на ЕЦБ очакват по-умерено нарастване на заплатите през 2026 г., така че темпът им да се доближи до движението на цените. Това означава по-малък риск от т.нар. спирала „заплати–цени“, при която увеличението на доходите подхранва ново поскъпване.
Интересното е, че забавянето идва в момент, когато безработицата остава близо до исторически минимум. Пазарът на труда продължава да е стабилен, а в някои страни дори се очаква лек спад на безработицата заради демографски фактори и свиващо се активно население. Това предполага, че охлаждането на ръста на заплатите не се дължи на масови съкращения или икономически спад, а по-скоро на нормализиране след периода на силен натиск.
В същото време анализи на Европейска инвестиционна банка и Банка за международни разплащания показват, че засега няма убедителни доказателства, че навлизането на изкуствения интелект води до масова загуба на работни места. Експертите обаче предупреждават, че технологичните промени могат да окажат по-силен ефект в средносрочен план, особено в сектори с рутинни дейности.
Какво означава всичко това за икономиката на еврозоната? Най-вероятно навлизаме в период на по-умерен и предвидим растеж. Ако инфлацията остане около 2%, централната банка ще има повече пространство за стабилна политика без резки лихвени движения. За домакинствата това означава по-малко напрежение върху бюджета, но и по-бавен ръст на доходите в сравнение с предходните години.
В крайна сметка 2025 г. очертава преход от период на силен ценови и заплатен натиск към по-балансирана среда. Дали тази тенденция ще се запази, ще зависи от глобалната икономика, енергийните пазари и скоростта на технологичните промени. Засега сигналите сочат към стабилизиране, а не към ново ускорение на инфлацията.
