Сагата продължава: Бай Иван Кузманов срещу закона, общината и здравия разум
Поредният цирк в динамично развиващата се община Камено, продължава с второ действие на съдебния спектакъл между кмета Жельо Варадунски и общинския съветник Иван Кузманов. Кой провокира това зрелище ли? Няма друг скандалджия и любител на панаирите, като Иван Кузманов. Ако ви трябва човек да сътвори скандал от нищото -той е винаги насреща.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Обикновено такива процеси не вълнуват широката общественост заради своята скучност, но когато става дума за сеещия огън и жупел „бай Иван“, човекът с най-гласовитото мнение по всички въпроси, ситуацията привлича вниманието като муха към мед. И как няма. Тук говорим за необикновенна личност, а за няколко „институции“ обединени в един единствен човек -Иван Кузманов.
Всичко за Иван Кузманов може да прочетете тук!
Да припомним, че кметът на община Камено, Жельо Варадунски – един от малцината, които все още вярват в прозрачността на управлението и спазването на закона – реши да заведе дело срещу Кузманов заради клеветнически и разпространявани с всякакви средства неверни твърдения.
Бай Иван, познат сред своите „другари“ като човека, който винаги има какво да каже, дори и когато няма какво да се говори, успя да предизвика най-спокойния, толерантен и търпелив кмет в бургаски регион.
Въпреки че Варадунски многократно предоставяше всякакви документи, отчети и доклади за дейността на общината, Кузманов упорито отказваше да отвори очи за фактите.
Но кой е Иван Кузманов? За някои той е последният стожер на „градивната критика“. За други – просто вечно недоволният „дървен философ“ на всяка общинска сесия. Няма проект, предложение или идея, която да не бъде подложена на безмилостна критика от страна на Кузманов.
Реновиран път? Според него е или прекалено къс, или твърде дълъг – хората или няма да могат да го изминат, или пък е използван прекалено много асфалт, а може би прекалено малко. Със сигурност има измама! И това се повтаря всеки път, когато администрацията на Варадунски посмее да предприеме някаква инициатива.
Говори се, че хората в Камено вече просто не слушат какво казва бай Иван, а се чудят какво всъщност го е накарало да се фиксира толкова върху личността на кмета. Възможно ли е зад този политически опортюнизъм да се крие нещо по-дълбоко и лично? Защото, ако ставаше въпрос за политическа опозиция, бихме могли да разберем неговото поведение. Но сякаш Иван Кузманов води лична битка с градоначалника, която никой освен него самия не може да разгадае.
Особено запомнящи се са неговите изяви в местното телевизионно предаване „На везни“, където Иван редовно сипе обвинения срещу кмета, общината и всички „силни на деня“. Кой са тези „силни“ обаче, той така и не посочва ясно – изглежда, че е достатъчно да посее съмнението, а оттам нататък слуховете сами си свършват работата.
Както казва народът: „На всяко гърне похлупак.“ За общинския съвет в Камено бай Иван се е превърнал в този „похлупак“ – непрестанно опонира на всяко решение, дори и да няма никакъв смислен аргумент. В случай, че кметът предложи откриване на музей в Русокастро – чудесна инициатива за развитието на местния туризъм – бай Иван веднага възразява:
„Там ще направят тоалетна!“
Ако се предложи подобрение в инфраструктурата:
„Има измама!“
На практика, каквото и да предложат, Кузманов има „градивно“ контрапредложение, което често е толкова нелепо, че местната управа започва да се чуди, дали той сам си вярва на думите.
Последният му „шедьовър“ е предложението бъдещата музейна зала в Русокастро да се използва за селски сватби и войнишки изпращания – нещо, което би било толкова на място, колкото свинеферма в мола. Всяка трезвомислеща глава в Каменовския парламент веднага отхвърли това безумие, което само един беден на логическо мислене ум би могъл да измисли.
И все пак, защо Жельо Варадунски продължи да показва търпение към този „морален мъченик“ на общината? Може би защото самият кмет винаги е вярвал в прозрачността и отчетността. Всяко действие на общината е било детайлно документирано и предавано на обществото.
Но за Иван Кузманов фактите и документите не значат нищо – той е винаги предубеден, че някъде се крие измама. Когато документи му бъдат показани, той дори не си прави труда да ги погледне. Според него, всички пътища водят към „джобовете на някой друг“.
Кметът Варадунски остава непроменим — тих, упорит, човек на делата, а не на празните думи. Но дори неговото легендарно търпение се изчерпа. А кой може да го вини? В крайна сметка, няма как да обясниш на Иван Кузманов, че прост човек и силен вятър спиране нямат, както и че, ако нещо изглежда като път, мирише като път и се използва като път, а в случая е ремонтиран път и е добро за обществото, а не финансов мегазаговор за източване на общинския бюджет.
- Бурни вълни и силен вятър в района на Варна и Добрич
- Лидерите на Русия и Турция обсъдиха подновяване на зърнената сделка и сигурността в Сирия
- Нови правила за автомобилен достъп в Стария Несебър
- Прокуратурата повдига нови обвинения срещу Кирил Петков и Божидар Божанов
- Финансовият министър: „Великденски добавки ще получат само някои пенсионери!“
В крайна сметка, делото срещу Иван Кузманов дойде като последното предупреждение – когато фактите и логиката не могат да проникнат през една твърда и празна глава, и да запушат една голяма уста. На такова чудо остава единствено да му се обяснят нещата през призмата на закона. А в случая на бай Иван, този сблъсък с Темида е не просто неизбежен, но и поучителен.
Сега, пред съда, Иван Кузманов ще бъде принуден да се запознае с онези документи, които толкова упорито е отказвал да прочете. Дали това ще промени нещо? Едва ли. Но със сигурност тази драма ще бъде още един урок за всички, които смятат, че могат да пренебрегват истината и да критикуват без основание. И ако Кузманов не осъзнае това, то поне останалите граждани на Камено ще видят как „градивната критика“ може да доведе до саморазрушение.