Салата за 35 лева или как Созопол откри новата златна треска

Българският туризъм е странно животно. Цяла година го храним с реклами, лозунги, кампании и обещания как Черноморието ни било райско кътче, как обслужването се подобрявало, как цените били разумни и как това лято щяло да е по-добро от предишното. После идва реалността и с един замах изритва всички тези приказки в морето.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Последният бисер идва от Созопол. Туристи платили 35,10 лева за салата. Не за вечеря за двама. Не за плато с морски дарове. Не за омар, донесен лично от Атлантика върху възглавница от кадифе. За салата.

Обикновена салата.

Белени домати, няколко краставици за украса, малка плочка козе сирене и дресинг.

Трийсет и пет лева.

Осемнайсет евро.

Сума, за която в някои европейски градове можеш да обядваш прилично, да изпиеш кафе и да ти останат пари за сладолед. Сума, която е месечната сметка за вода на цяло семейство. Сума, която преди няколко години стигаше за вечеря на четирима души в приличен ресторант.

Но явно ние не разбираме високата гастрономия.

Вероятно не става дума за салата, а за кулинарно произведение на изкуството.

Предполагаме, че доматите са били отглеждани в специални марсиански оранжерии под наблюдението на учени от НАСА. Краставиците вероятно са доставени със специален хладилен конвой от Етиопия. Сиренето най-вероятно е добито от рядка кафърска биволица, хранена с алпийски билки и класическа музика. Зехтинът сигурно е от маслиновите градини на дубайски принц, а оцетът е отлежавал сто години в дъбови бъчви, пазени от монаси някъде по склоновете на Тоскана.

Друго обяснение трудно може да се намери.

Защото, ако това, което се вижда в чинията, действително струва 35 лева, тогава вече не говорим за ценообразуване. Говорим за творческа фантастика.

Разбира се, ще се намерят оправдания.

Токът бил скъп.

Заплатите били високи.

Персоналът не достигал.

Разходите растели.

Всичко това е вярно.

Но има една малка подробност, която някои собственици упорито отказват да разберат.

Клиентът не е банкомат.

Туристът не е ходещ портфейл. И парите не растат по созополските акации -протягаш ръка и береш колкото ти душа иска.

Гостът не е длъжен да плаща за всяка управленска грешка, за всяка лоша организация и за всяка мегаломанска представа, че заведението е кръстоска между ресторант с Мишлен звезди в Монако, бързо хранене за нефтени шейхове в Дубай и морска кръчма в Сен Тропе.

Най-тъжното е друго.

Подобни истории вредят не на едно заведение. Вредят на целия бранш.

Съсипват имиджа на целия курорт.

Една салата за 35 лева струва повече на българския туризъм от десет рекламни кампании за милиони. Защото рекламата обещава, а сметката доказва.

Народът отдавна е казал: „Лакомо дупе кръв сере.“

Грубичко, но удивително точно.

Защото някои ресторантьори са се качили толкова високо по стълбата на алчността, че вече удрят задника в тавана и викат „кент флеш роял“, докато сервират салата от домати и краставици.

Само че има един проблем.

Клиентите не са глупави.

Интернет помни.

Снимките обикалят за минути.

Репутацията се руши за секунди.

И когато сезонът приключи, няма да са виновни нито токът, нито заплатите, нито държавата, нито времето, нито извънземните.

Причината ще бъде проста.

Някой е решил, че може да продава салата като инвестиционно злато.

А после ще се чуди защо масите са празни.

Лятото едва започва.

Все още има време за малко здрав разум.

Защото туристът може да преглътне скъпа вечеря.

Може да преглътне високи цени.

Но много трудно преглъща чувството, че някой го взема за идиот.

А когато това чувство остане, следващата резервация обикновено е за друга държава.