Самоизядоха се! Гошо Боеца и ТикТок министърът Иван (Мъжкия) се хванаха за гушите, а уж щяха да „борят мафията“
Понякога в българската политика най-интересното не е какво се случва, а колко бързо се променя. Доскоро гражданското движение БОЕЦ и служебният министър на земеделието Иван Христанов бяха неразделни дружки, които гледат в една посока и пърдят в едно гърне. Днес вече са от двете страни на съдебната зала.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Историята започва не с гръм, а с едно много удобно… мълчание от страна на Иван Христанов, който народа заради манталитета му да не си държи на думата нарече нежно Ванко Мъжкия. В главните роли: Георги Георгиев – човекът-сирена, и Иван Христанов – министърът, който първо обещава, после… изчезва в административната мъгла.
В българската политика има два сезона – предизборен и разочароващ.
Понякога вървят едновременно. Та в този дух, някъде между надеждата и деловодството, се разигра една трогателна история за доверие, документи и… внезапна амнезия.
Гражданското движение БОЕЦ, водено от Георги Георгиев, официално заведе дело срещу служебния министър на земеделието Иван Христанов и самото министерство. Причината? Отказ да бъде предоставена информация по Закона за достъп до обществена информация.
Формално – спор за прозрачност. Реално – рязък завой в отношенията.
Информацията обаче е не каква да е. Тя е по-специфична и много нтересна.
БОЕЦ искат пълен списък с договори, сключвани от бившия министър Георги Тахов – външни кантори, хонорари, граждански договори, плащания. С други думи – кой, за какво и колко е получавал от държавната хранилка.
Заявлението е подадено на 27 март 2026 г. Срокът изтича на 10 април.
И тогава… нищо. Нито отговор. Нито обяснение. Нито дори формално „работим по въпроса“. Само тишина. Онази особена, тежка тишина, която в българската политика често звучи по-силно от всяко признание.
От „ще проверя веднага“ до „няма да отговоря“
Още по-любопитно е, че според самия Гошо Боеца, преди това е имало среща между него и Христанов. На нея са били предоставени документи за съмнителен случай – плащане от над 100 000 лева за минимална юридическа услуга.
Министърът поел ангажимент за „бърза проверка“. Бърза – но явно в геоложки времеви мащаб. След това ангажиментът изчезва някъде между папките, а ентусиазмът – между меметата в ТикТок.
И тук идва големият обрат: БОЕЦ, които доскоро защитаваха Христанов, изведнъж се оказват от другата страна – с искова молба в ръка. Само преди месеци БОЕЦ защитаваха Христанов с почти рефлексна настойчивост. Всяка критика към него се приемаше като атака срещу „честния министър“. Съмненията за популизъм или политическо позициониране се отхвърляха като злонамерени.
Иван Христанов беше прехвалван от Гошо Боеца. Даван за пример на обществото, че с повече такива хора ще „оправим“ България. Е, ще я оправят, ама зависи от коя гледна точка.
Днес същите хора задават въпроса: защо мълчи? Какво се промени? Министърът ли, или очакванията към него? Днес риториката звучи различно: защо няма прозрачност? Защо няма отговори? Кой кого пази?
Както се казва – политиката е изкуството да сменяш позицията си, без да местиш стола. Трябва да си доста тъп за да не можеш да прецениш един човек по приказките и действията му. Примерът с който Христанов с лекота се отрече от казуса на бай Рибан от Велинград, беше достатъчно показателен.
Другият пример от Бургас, когато Иван Христанов защитаваше и прикриваше Константин Бачийски, Николай Георгиев за мидените ферми, които съдът обяви за незаконни и нареди парите за тях да бъдат върнати.
Случаят с отказа на информация поставя по-широк въпрос: колко устойчиви са публичните съюзи, когато стигнат до реален тест? Лесно е да си на страната на „борбата с корупцията“ като лозунг. По-трудно е, когато тя изисква конкретни действия, прозрачност и отговори. И ИУван Христанов, и Георги Георгиев са един дол дренки в тази посока. Гръмогласни, самохвалци, прекалено развълнувани и желаещи внимание. Накрая цялата тази енергия е хвърлена за едно голямо – НИЩО!
Георги Георгиев е фигура, която рядко остава в сянка. Подходът му е ясен: силни думи, остри обвинения, публичен натиск. Поддръжниците му ще кажат – човек, който не се страхува да говори. Истината обаче е съвсем различна. Факт е, че Гошко Боеца винаги говори повече, отколкото проверява и знае. Но едно е сигурно: когато БОЕЦ се намеси, става нещо подобно на ромска патърдия, като между два враждуващи клана.
Цялата ситуация оставя след себе си една неприятна миризма на недоизказаност.
Защо министър, който демонстрира активност срещу дребни нарушения, изведнъж „забравя“ да отговори на официално искане? Защо ангажиментите се изпаряват? И защо най-верните вчерашни защитници днес са най-шумните критици?
И така – стигаме до днес. Министърът мълчи. Активистът съди. Документите ги няма. Доверието – също. А зрителят, тоест всички ние, стоим и се чудим: Как така хора, които до вчера говореха в един глас, днес си разменят съдебни удари под кръста?
Каква е тази магия, при която двама авери се превръщат в опоненти по-бързо, отколкото се сменя новинарският цикъл? Вчера бяха ръчичка за ръчичка. Днес се гледат, като хиени готови да се изядат.
И това ще мине, и замине. Иван Христанов ще се върне в дупката от която изпълзя и ще чака нов удобен момент за изява, ако въобще му се даде такава възможност някога. Гошо Боеца ще го гледаме още известно време да пищи по площади, пред заключени врати и от полицейски участъци. Докато на хората не им писне тотално от неговите безсмислени скандали.
Ще останат само примерите за двамата довчерашни приятели- „борци срещу мафията“. С тричаво дупе и голи изкряквания- престъпност не се бори. С много мемета и самозаснети видеоклипове име не се гради, а обратното- ставаш за посмешище. А такива, които приказват и обещават много- никаква работа не вършат. В случая много е вярна старата народна поговорка: „Хвали уста щот ще сера в нея“.
