Само в Днес България! Когато чудовищната безотговорност срещне институционалната апатия: Питбул в софийския кв. Надежда, превърна дете в кървава каша (снимки 18+)

София, кв. Надежда, блок 123, вход А, етаж 5. На пръв поглед – обикновен жилищен вход. Само че преди три дни тук се разигра една от най-ужасяващите трагедии в последните години. Причината – не зъл умисъл, не природен катаклизъм, а нещо далеч по-страшно: съчетанието между малък мозък, огромна безотговорност и нулев контрол от страна на институциите.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Мирослава – 4-годишната невинна жертва на едно чудовище с нашийник

Всичко започва съвсем обикновено. Елена – 46-годишна жена, позната на бабата на малката Мирослава – ги среща пред блока. Предлага ѝ да се качат до апартамента, за да ѝ покаже нещо. Жената ѝ се доверява – грешка, която ще тежи на съвестта ѝ цял живот. Оставя внучката си да се качи с Елена. Следва тишина. Но тя е кратка.

В рамките на минути, уютният апартамент се превръща в кланица.

Вътре, в жилището си, Елена отглежда питбул. Голям, силен, доказано агресивен. По нейни думи – „добър и спокоен“, затова бил пуснат свободно в апартамента. Реалността обаче я удря с цялата си жестокост – кучето се нахвърля върху детето. Първо захапва крака ѝ до артерията – само милостта на съдбата я спасява от смърт. После я разкъсва по корема. Накрая, неуспявайки да стигне до врата ѝ, отхапва част от рамото ѝ.

Мирослава пищи от болка. Целият блок се изпълва с писъци. Баба ѝ се опитва да отвори вратата, но тя е заключена отвътре. Докато детето се гърчи, крещи и кърви, „собственичката“ Елена не прави нищо. Абсолютно нищо. Защо не е успяла да прекъсне атаката, защо е заключила входната врата, какво е правила – тепърва ще се установява.

Кръв, писъци и бездушие: Къде са институциите?

Бърза помощ пристига. Малката Мирослава е откарвана към болница, а майка ѝ – Маги – пристига минути по-късно, на ръба на колапс. Детето е прието по спешност и подложено на две тежки операции в два последователни дни. Животът ѝ виси на косъм.

А какво прави Елена?

Прави едно-две обаждания до болничното заведение, за да „провери“ как е детето – не от загриженост, а от страх. Страх, че може да се озове в затвора. Засега обаче няма такъв риск – защото институциите спят.

Нито полиция, нито зоополиция, нито общински служби са предприели действия. Кучето не е иззето. Елена не е обвинена. А едно четиригодишно дете лежи в болница, разкъсано, осакатено, травмирано за цял живот.

Безотговорност с размерите на престъпление

Елена не е просто небрежна. Тя е опасна. Да отглеждаш агресивна порода като питбул в апартамент и да я оставяш свободна, докато водиш дете вътре – това не е грешка. Това е престъпна безотговорност.

От години се говори, че питбулите, създадени, чрез селекция на агресивни гени, не са подходящи за отглеждане без строги правила и контрол. Но в България законите не стигат по-далеч от хартията. Тук няма регистри на опасни породи. Няма реален контрол. Няма санкции. Само рев, кръв и безнаказаност.

А сега накъде?

Къде е прокуратурата? Къде е полицията? Къде са онези, които трябва да защитават слабите и невинните?

Какво още трябва да се случи, за да спре този кръг на нехайство и институционална импотентност?

Трябва ли Мирослава да умре, за да бъде заведено дело? Трябва ли да падне още една детска глава, за да се изземе животно, което вече е показало какво може?

Една справедливост по спешност

Елена трябва да бъде обвинена. Кучето – незабавно иззето. Институциите – поставени под обществен натиск. Защото когато държавата абдикира, обществото трябва да изкрещи в лицето ѝ.

Мирослава оцеля. Но въпросът е – докога?! Други деца може да нямат този късмет?